автор: Gargabela

Декември е. И тридесет и първи.
В зори стани и слънцето срещни,
като глухарче под чардака дървен
на облачно небе, то още спи...
И много здраве на тез древни маи,
предсказали ни край
след онзи праг,
прекрачен след дванайсет
/и дванайсет,
сега зачеващи се месеци/... Горят
свещичките на плахата надежда,
че Злото в нас Добро ще победи,
че утре ще ни има. Пухче нежно-
снежинка на дланта ми си шепти.
Дали се моли ангелите бели
душите да пречистят и спасят
или е стих, послание несмело
да станем по-добри, в един лош свят
създаден от бетон, метал и слава,
във който сме вградили любовта
и рони се сърцето- суха плява,
която гние мръсна там, в калта?!
Донесох чаши. Виното е гъсто,
червено като кръв. Наливам. Пий!
Наздраве! Таз година високосна
с усмивка да и кажем - Хей, здравей!
++++++++++++++++++++++++++++++++++
Весела, сияйна и мнооооооооооооооооого щастлива година за всички!
Обичайте се, грижете се един за друг и няма да има край.