Във спомени красиви връщам се назад.
Когато бяхме малки аз и моя брат.
И хуквахме след поредната щуротия
с мармалад намазана в ръката филия.
Бяхме безгрижни и весели хлапета.
Понякога ходихме с обелени нослета.
Тичахме на воля без всякакви проблеми.
Но ето,че пораснахме и станахме големи.
Родители сме вече и малко помъдряли.
Забързани във времето,но не и остаряли.
Във спомена красив се връщаме
и прашните албуми с интерес разгръщаме.