автор: LeoBedrosian

Пълзи хлебарка по
перваза на умората,
лениво влачи крак
по нервата ми вяла.
Туршията във ъгъла
е хванала бемола ми,
гранивата ракия
останала е, загоряла.

Две-три мухи от
лятото простили се
със слънцето, изсъхват
на прозореца.
Убийствен дим изпълва
тихи спомени
за дни честити
и засмени хора.

Направих опит
да открия топките,
красяли някога
зелените ни пориви
на дрипава елха,
като разпятие
с провесени герлянди
и безплодия.

А виж какво открих
във гардероба ни
сред стари дрехи,
ненужно изпокъсани-
до роклята ти булчинска
отгоре ú
е сватбения ми костюм
под прах от спомени.