автор: Marta

Когато в един сивичък,
тъжен ден като днешния
в Къщата със зеления покрив
пристигнаха две нови обувчици,
те изобщо и не предполагаха
какво предстои да им се случи.
Бяха съвсем неопитни, белички,
с розови връзчици.
Наредиха ги до останалите
на стелажа в коридора
на къщата.
Малките бели обувчици
стеснително се огледаха.
Отляво имаха за съседи
два големи сплъстени пантофа,
отдясно, поразръфани гуменки
с дупка на пръста широка.
А когато обърнаха поглед надолу,
ах, от вълнение
оплетоха се връзчиците им на възел...
Отдолу бяха подредени
два прекрасни лъскави чепика,
строги и невъзмутими,
в тях белите обувчици
можеха да се огледат като в огледало.
И с цялото си кожено мъничко сърчице
обувчиците почувстваха, че се влюбват.
Едно такова летящо им стана,
една такава прекрасна промяна.
Хвърляха скришни погледи
малките бели обувки,
прискърцваха тихичко,
но уви, високомерните чепици
не ги и забелязваха,
дори поглед нагоре
не отправиха никакъв.
Така малките бели обувчици
ходеха през деня на училище
с момиченцето, което живееше в къщата,
а вечер наблюдаваха
отгоре обекта на любовта си
и им се струваше, че той не е
на една педя разстояние,
а тъй отдалечен, недостижим
и целия в сияние.

Една вечер при обувките
настана оживление.
Стопаните щяха да ходят
на танцувално увеселение.
Лъскавите чепици
обу на краката си таткото,
а майката извади от едно чекмедже...

...прекрасни червени обувчици две.
Стройни, високи, с елегантна извивка.
Сърцето на белите обувчици се преобърна,
когато през вратата да излизат ги зърна.
ОООО, то бе толкова огорчено това сърчице
и така го болеше, и му ставаше зле.
Само си представи как танцуват
лъскавите чепици с червените обувчици
и свят му се замая.
Помисли си дали пък да не се обеси
на връзчиците си накрая.
Или пък да се хвърли от високия стелаж.
Не му достигна само малко кураж.
Така се разтъжиха двете малки обувки,
че въобще не забелязаха
как отдясно му застанаха
чифт съвсем нови сини спортни обувки,
наперени и готови за бягане и милувки.
Веднага решиха да се представят
на съседката си бяло- розова отляво.
И в миг белите обувчици вече забравиха
високомерния лъснат чепик,
вече влюбени бяха в себеподобни две.
Така да свършва всяка любовна история
е супер добре. ;)