автор: salza

Спят в пролива вълните
и в съня си прегръщат
брега заскрежен.
Е.Тегнер


Полята спят под снегове дълбоки
и нейде там светлик блещука в хижа;
девойче седи до пламъка на газеника –
седи то и либето чака.

В мелницата тихо е
сковано колелото в лед - мълчи
приглажда чиракът руси коси;
и скача весело: хей, раз, два, три,
сред снегове и ледени мъгли.

Издига глас чиракът,
в миг кръглият му лик поруменява
и литва песента му срещу ледения вятър,
а Снежната кралица в черното небе полита
над градчета и поля.

"Хей момко, какъвто снажен и напет си
сред блясъка снежинков,
на теб избрах да подаря сърцето си студено.
Ела, последвай ме на плаващия остров,
над планини и езера да литнем! "

Ята снежинки се стелят гъсто в тишината.
"Аз мойта мрежа сплетена от ледени цветя
ще метна върху тебе – да не ми избягаш...
Ей там, де долината спи дълбоко
под моите юргани снежни
там чака ни постеля – сватбена и бяла."

А някъде пак пламъче потрепва в хижа,
във кръг въртят се снежни пеперуди
И падаща звезда в небето тъмно блясва.
След миг угасва всичко, мракът надделява.

Ярко слънце грее над полета и долчини.
Момък сладко спи във сватбена постеля.
Едно девойче с камък на сърцето
към мелницата пак поема -
и не помръдват перките, във лед сковани.


----------------------------
* Специални благодарности за Влади, който ми помогна
с корекции по превода.


~ ~ ~

H.C.Andersen - Snee-Dronningen

Sundets vågor
Sofva kring den frosna Kust.
E. Tegnér.


Høit ligger paa Marken den hvide Snee,
Dog kan man Lyset i Hytten see;
Der venter Pigen ved Lampens Skjær
Paa sin Hjertenskjær.

I Møllen er stille, see Hjulet staaer.
Snart glatter Svenden sit gule Haar,
Saa hopper han lystigt, hei een, to, tre,
Over Iis og Snee.

Han synger omkap med den skarpe Vind,
Der rødmer saa smukt hans runde Kind.
Snee-Dronningen rider paa sorten Sky
Over Mark og By.

»Du er mig saa smuk ved Snee-Lysets Skjær,
Jeg kaarer Dig til min Hjertenskjær,
Kom, følg mig høit paa min svømmende Ø,
Over Bjerg og Sø!«

Snee-Flokkene falde saa tyst, saa tæt.
»Jeg fanger Dig vist i mit Blomster-Net!
Hvor Snee-Dyngen reiser sig høit paa Eng,
Staaer vor Brudeseng!«

Ei meer kan man Lyset i Hytten see;
I Ringdands hvirvler den hvide Snee,
Et Stjerneskud spiller bag Skyen smukt, —
Nu er det alt slukt.

Klart skinner Solen paa Mark og Eng;
Han sover saa sødt i sin Brude-Seng.
Den Pigelil ængtes, til Møllen hun gaaer, —
Men Drivhjulet staaer.