В майска утрин ранна
паячето Пави
сред цветя уханни
мрежа си направи.
Не за лов обаче,
Ще се труди в нея.
Паяче шивач е –
занаят умее.
Бръмбари, мушички
черни, пъстри, бели
Пави най обичат,
те са клиентела.
Смеят му се всички
паяци събрани.
Трябва със мушички,
Пави, да се храниш.
Оплети ги в мрежа,
бързо да ги схрускаш.
А пък Пави с прежда
плат тъче за блузки.
Шие той чорапки,
мравките да топлят,
за щурчето шапка,
за пчелата рокля.
Всяка буболечка
паячето тачи.
Да си шие дрешка
идва при шивача.
Тъй живее Пави,
паячето наше.
Никой не смущава,
никого не плаши.
И не смее никой
Пави да закача.
Във гората питай,
знаят го – шивача!