автор: sradev

За да стигнете спирката на времето „Комина”, каза проф. Тара Понтьо, ще трябва да тръгнете от храма на Мрачната Техника – двузначно и забъркано. Не търсете целта – тя ще ви намери. Най-добре е да си изберете странична цел, например Пилона на Империята.
Старшият изследовател на магията Тян Дан Зян кимна с подозрение, доц. Филан Кешия се усмихна утвърдително:
- Както е казано в трактата на Ярдар за времето на магията: „разплети син чорап за пътя, загрей го на влажен огън и се дръж за нишката, докато стигнеш до дупката на нокътя”. Ама нямаме чорап.
Хаймаана подкара каруцата на времето на заден ход със скърцане и друсане,
- ще минем и без чорап, пътищата в каменното градище на Мъдростта са достатъчно забъркани, а и май че ще вали.
Профучаваха край него светло и тъмно кафяви диференциални уравнения, топологични свирки, вихри от зелен хайвер, магарешки кръгли струни, разпадаха се на филипински боговерни индекси и потъваха в блатото на собствените си стойности.
- Тук свърни надясно, каза Тян.
- Не, свърни наляво, каза Дан.
- Карай направо, каза Зян.
Хаймаана завъртя три пъти назад и два пъти надолу и се понесе със скоростта на побеснял охлюв по пътя на Слободията, опръска локвите, след което продължи по стеснителната пътека. Пътеката се изненада и още повече се притесни, каменните пещери оредяха светулките потъмняха.
- Натам,натам, - провикна се Филан Кешия, това е пътят на Истината.
- Насам, насам, - каза Тян Дан Зян, тук е пътят на Знанието.
- Хайде по пътя на Разума, каза Хаймаана и подкара към една тъмница.
И видяха кoмин, който тихичко пушеше, градището изчезна, а пред тях се появи желязна решетка.
- До никъде не стигнахме, каза Хаймаана.
- Стигнахме до портата на Времето, но трябва да продължим пеш, каза Филан Кешия.
- За какво ни е време, когато нямаме вечеря, каза Тян Дан Зян.
- Прав си, каза Филан Кешия, - вечерята не чака, а времето все отнякъде ще намери време да почака, нали такъв му е занаята. Пепелта на крушата удря сърцето ми.
- Тогава нека времето чака на спирката си, докато му дойде времето или пък го измете вещицата, каза Хаймаана.
- Струва ми се, че тя няма скоро да мете – дима мирише на метла за огън, каза Филан Кешия.
Компанията потегли напред към изкризилото бъдеще, филипинските индекси се превърнаха в кокоши крака за вещерски къщички, а портала „Комина на Вещицата” приветливо им помаха с ръка.
Филан Кешия си помисли „Ако не ме чакаха чушките, бих надникнал в основите на комина. Там със сигурност гори метлата на огъня, а в трактата на Ярдар е записано, че паранормалното няма пара, а метанормалното няма метла.”