автор: secret_rose

Угризения и любов.
2006



Тежестта на думите притискаше умореното ми съзнание като смазващ камък, поставен на изхода към свободата. Всички мисли, мъдрости, история от последните дни разпръсваха около мен сенки и образи, родени в удобното леговище на ума а аз притварях очи и исках просто да бъда сама - без мисъл, без чувства, без пълнеж. Човешкият живот има интересна направа - в моментите, когато уединението и тишината са жизненоважни, шума и гълчавата са ежедневие и неспокойната ми душа не намираше кътче за усамотение сред многобройните гости, роднини и мероприятия. Свекър ми е скромен човек, рядко ни придружаваше по коктейли и вечери, но обичаше да излизаме на пикник в гората, където липсваха задължителните вратовръзки и етикет и въпреки дима на печена риба и миризмата на бира, успявах да вдъхна глътка свежест между старите борове и поточетата. Той се чувстваше добре единствено там, в останалото време бе нервен, опък и твореше нещастие наред и за всеки, имал неблагоразумието да го заговори. Очите му грееха искрено само за Ванесса и не веднъж отправях благодарствен поглед към небесата за възможността да я имаме. Свекърва ми от друга страна балансираше между моята мрачна отнесеност, мъжа си и сина си - все така тих, често отсъстващ от дома и опитваше да внася мир и да задържа усмивките на лицата ни. Една сутрин телефона иззвъня и отсреща чух гласа на Семи: "Идваме с жената. Сестра ми са в Карс, поканих и тях". Дома ми бе достатъчно широк да поеме толкова гости, но мисълта за тълпи в хола пред телевизора, чоплещи семки, ми докара главоболие. Нямаше как - наизвадихме спалните комплекти, сервиза за гости, напазарихме и след два дни ги посрещнахме - усмихнати и готови за приключения. Приятелката на Семи толкова много приличаше на Бериван, че едва успявах да се спра да я гледам втренчено и да си докарам някоя неприятност. Първоначално всичко вървеше добре: закуски за девет души с огромен чайник, изпускащ чудни аромати на зазоряване, картофени банички и палачинки с петмез; пастички на обяд, след обилно отрупана софра; топла домашна обстановка, каквато може да създаде само близката родствена кръв и много задушевни разговори, гледане на кафе и приспивни песни, които пренасят назад във времето в нечие чуждо, и толкова близко ми детство. Еда - сестрата на Семи се бе омъжила наскоро за един узман чауш - военен на двугодишен договор и по разпределение бяха пристигнали в Карс - град, не далече от Татван, но заети с непрекъснатите мероприятия, вечери и задължения не бяха намерили време да ни посетят до сега. Искаше ми се да поговоря с нея, владееше отлично кюрдски език - наследство от майка си и да я поразпитам това - онова, но тя бе странно далечна. Носеше строги тъмни костюми дори в къщи, нанасяше силен грим още в ранни зори и поведението и като цяло напомняше една нова Ханъм Ефенди - студени очи, навирено носле и много амбиции. Съпруга и приличаше на случайник, попаднал до нея поради сгрешено подреждане на звездите, не продумваше и гледаше уплашено през целия ден. Семи не изглеждаше щастлив - причина да се задържам по - дълго в къщи. Новата му бъдеща жена категорично бе поела нещата в свои ръце и от кратките разкази, които слушах за съвместния им живот разбирах, че дори леля Хаджер се е смалила до примера на кротка свекърва и е приела разчупването на старинната традиция - булката да влезе в дома с червен пояс. Момичето носеше неприятното за мен име Есра, или бях в плен на лични предубеждения и не успявах да открия в нея нищо, за което да се хвана и да я обикна, но дори да опитвах, нелогичното и поведение в нашия дом ме смразяваше и отблъскваше. Есра сновеше из стаите, повдигаше капаците на сандъците ми, ровеше в кухненските шкафчета, цъкаше с език и сипеше забележки за разхвърляния ми характер, липсата на ред и хаоса, царящ навсякъде. Да си призная, освен в душата си хаос не виждах, но я оставих да обръща наопаки колкото иска, щом така се чувства добре. Ванесса не закъсня да реагира като мен - скри любимия си заек под леглото и в по - голямата част от деня стоеше на стража там или ходеше да го проверява.
- Да си вълви! Милише!!
- Не така, детето ми, тя няма вина че имаме само една баня.
Проблема не бе в липсата на хамам в къщи а в непрекъснатите гозби с обилно съдържание на чесън и лук и невъзможността ми да се впиша в обстановката. Не помня от кога съм вегетарианец но ненатрапчиво и малко хора от семейството ми знаят - обикновено се измъквах с извинение, че нямам апетит или ровех храната в чинията докато не стане време да разчистваме обаче няколко дни по ред цялата къща димеше отвсякъде заради печени на грил пилета, пържоли в млечна настойка, кюфтета по Измирски или не знам какви и в резултат езика ми бе по - остър от необходимото и дъщеря ми попиваше всичко, впечатлена от възможността да е като мама в по - различна рокля. Ежедневно...

Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...