автор: Slon-Madrigal

Смъртта стъпва леко наоколо
Стеснява кръга
Дебне, играе на котка и мишка
И само играчът не вярва, че това е краят.

Сънуваме битки и армии
Шахматно поле
Последен коз и чудотворно измъкване
А когато се събудим, чуваме леки стъпки наоколо.
Мамо, ти ли си? Не, аз съм смъртта...
Оставете ме да доиграя!...

Някой ще попита
Защо, по дяволите, е тази игра
Тя е измислена, двуизмерна, неистинска?!

Но има ли нещо по-важно в живота
От един добър съперник в една добра игра?
В крайна сметка, както казва Бог,
Всичко, което правим, стеснява кръга
Затова продължаваме да играем.