автор: ufff

Какво море само!
                           Виолет и оранж:
виолетово в залеза
и с оранж от отблясъци.
Ту разплисква къдрици по пустия плаж,
ту поема обратно - към лунните пясъци.
Прилив-отлив. Начало на дълга тъга
или радост,
                   избухнала в бялата пяна:
тъй пречиста, по цвят конкурира снега,
тъй първична, че всеки миг
                                          ú е начало.
Утре ще е различно. По шумния ден
ще се втурнат чадъри, лица, бира, потници.
Но дори и в нощта това цветно море
не е клуб за самотници,
                                     не е клуб за самотници.