автор: desert_inrose

живи въглени търсиш
намираш ги

понякога пепелта им разравям
добре да ги видиш

не виждаш ли
пламъци в миг заиграват

още преди да докоснал си въглен
с връв от коноп
в целулозени пръсти

нощният змей къмто нас се приплъзва
става ни роб
нам покорен до съмване

разпалени
ставаме двоен
езикът му
мракът по-тъмен от него е вътре

показва ни
как дълбок е
в тъмницата
тънкият процеп
към небето за връщане