автор: rajsun

* * *

!:)))
Вчера ходих до село Дъбовец, на пътя Любимец-Ивайловград, 15 км от моето Малко Брягово.
Бях му се обадил предварително, един приятел ми даде телефона, срещнахме се и близо три часа приказвахме с бай Киро – Кирил Кирев, 84 годишен.
Дворчето му – подредено като аптека!
Интересен човек, сам живее, жена му починала - още като споменá за нея и се просълзи! Децата по градищата…
Говори повече той – спомени, случки, чуто, прочетено.
Събрал материали, срещал се с хората, ровил, питал - написал история на селото.
И сега пише, но не можел да фантазира – записва сънищата си!!!
Показа снимки на внучето – от конкурс в „Ретро” има награда за тая снимка, не крие, че му е драго.
Приготвил си човекът всичко: изкопал до гроба на жена си, показа ми каменната си плоча („Същата е като нейната” – казва), всичко изписано, само да се добави последната дата. Така и дървения кръст, и гредичките, които не знам защо по нашия край слагат над ковчега – да не падала пръст направо върху човека))). Всичко.
И надгробното слово, което иска да му прочетат, и то написано.
А човекът – бодър! Жив! Не спира да си реди градината, чете, пише, интересува се! Лицето му ведро, одухотворено, рецепти за здраве и знае, и спазва.
Надписах и му дадох „СтиховеЙ“. Взе я, но ми стори учуден, едно мълчаливо: защо ми е? Мисля.
Накрая май го засегнах: искаше да ме заведе да видя гроба му, аз не пожелах. Там са умрелите, викам, пък аз не ги познавам, не съм от това село и никого не познавам. Само теб. Ти си жив, и се видяхме, и поприказвахме. И дай Боже пак да се видим!
Здраве и живот, пак ще му се обадя.
А който има пък през Дъбовец – в центъра на селото има табела, отклонение от главния път – за село Вълче поле. По тая табела, на 200 метра – минава се мостчето и първата къща вдясно.
Тя си личи.