автор: tintiri

Версия 2011

Шепа думи свързват ме със тебе.
Шепа хора само ги разбират.
Примерно,
да вземем дума:
Хлебец.
Или да въздъхнеш:
- Ах, умирам...

Казват, че си малка. Затова и
на света широк си му чуждица.
Трябва всеки в тебе да се прави,
че говори чуждите езици.

Казват, затова сме се обрекли,
че езикът ни е свит, затворен
от реки, които са изтекли,
и дървета, хукнали без корен.

Че от толкова морета, дето
бреговете ти са мили вчера,
сал едно останало е, клето.
А и него го наричат "черно".

И какво като сме взели-дали
на словяни букви да си служат?
То не пречи да сме недояли
и да бъдем никому ненужни.

Ние имаме една нерадост:
все нехаем или все не знаем.
На поле си слагаме огради,
а море си даваме под наем.

Казват, че била си малка... Малка?
Колко малка е една родина?
Как се мери майчиният залък?
Кой да пие бащиното вино?

Затова обвързани сме с тебе.
Във чужбина кой ще ме подири?
Кой от тях ще чуе "Дайте хлебец"?
Кой от тях ще знае, че умирам?