автор: KBoianov

Малкият Мишо, един синеок юначко, стигнал до морския бряг.
Вълните го галели по крачетата и му носили разговорите на морските обитатели.
- Знаете ли, днес акулата Тигърка откраднала перлата от короната на слънцето.- казали мидите-бърборани.
- Хрум, хрум.И то не може да повика утрото без нея.- добавил ракът-пустинник.
Рицарят Мишо свъсил вежди, тропнал с крак и рекъл.
- Аз ще взема перлата! Ще види тази акула! Само че ...къде да я търся?
Не щеш ли, там се появило морското конче Хвъркатко.
- Не се сърди, юначе! Аз ще ти бъда другар и ще те нося в морските предели.
Качил се Мишо на морското конче и заплавали. Срещнали цяло семейство медузи.
- Знаеш ли къде да открием акулата Тигърка?- попитало момчето майката ва медузите.
- Акула? Б-р-р. Водни чада, след мене!- и без да отговори прибрала малките медузи и отплавали в друга посока.
- Брей, че неучтиви медузи!- разсърдил се Мишо.
- Нищо, ще отидем при стария октопод Чори, може да знае нещо, понеже е мно-о-го мъдър!- успокоило го водното конче.
Те стигнали до подводната пещера, която обитавал октопода. Но как да се гмурнат?
Внезапно покрай тях започнали да скачат големи риби.
- Не бой се!- казало морското конче.- Това са делфини. Те ще ни помогнат.
Делфините побутнали с муцуни двамата побратими и те се озовали в пещерата.
Най-големият от тях подал една свирчица на Мишо.
- Ако си в опасност- надуй свирчицата и ние ще дойдем!- рекъл кралят на делфините и изчезнали в сините води.
- Хъм-хъм. Кой смущава моя сън?- чул се един глас. Няколко пипала нежно хванали водното конче и Мишо и ги поставили на една скала, където можели да ги видят малките очи на октопода.
- Търсим леговището на акулата Тигърка, понеже е откраднала перлата на утрото!- извикал Мишо.
- По-тихо! Не съм глух! Просто малко не виждам. Перла казвате, значи. И акула...
Хъм-хъм. Ами да- Тигърка живее в южната лагуна, дреме-както винаги.
И тъй, Мишо отново възседнал морското конче и потеглили към южната лагуна.
През това време Тигърка се наслаждавала на бисера, положен в нейното леговище.
- Ха-ха! Сега всяко морско създание ще трепери и ще ми се поклони! Аз ще бъда царицата на морето!
- Не- няма! Върни бисера! Без него няма да го има утрото!- извикало водното конче.
- И как ще ми попречите?- показала острите си зъби акулата.
Тогава Мишо надул свирчицата и се появили делфините. Те удряли акулата в търбух и тя закашляла, подвила опашка и избягала.
Кралят на делфините подал бисера на Мишо и рекъл.
- По-бързо! Трябва да върнем скъпоценната перла преди слънцето да се е събудило!
С бързите делфини заплавали към покоите на Слънцето.
Не щещ ли, перлата започнала да губи от своя блясък и накрая изгаснала.
- Какво ще правим сега2- омърлушило се водното конче.
Мишо взел в шепи камъка и подухнал.
Перлата започнала да свети слабо.
Подухнал втори път- станала все по-ярка. Подухнал трети път и тя заблестяла както си била.
Като стигнали покоите на Слънцето, то тъкмо се прозявало.
- Благодаря ти, момченце!- рекло то и поставило перлата на мястото й.
Утрото заскряло в красива дъга.
- Ти научи една голяма тайна.- добавило Слънцето- В сърцето на всеки човек е скрита една перла. Тя узрява, когато си добър и правиш добрини.
Тъй юнак Мишо спасил перлата на утрото. А делфините станали най-добрите му приятели.