Понякога самичък пътят спира...
Дори съдбата свива се на тъмно
и всички намерения – подире и.
Тъгата само –
вчера бе бездънна.
Но не у мен. Аз нищо не изгубих.
И няма как да липсваш на плътта ми,
на чувствата и мислите ми – груби...
Тъгата само -
утре е бездънна.
Невъзмутим съм аз. Но е побъркан
светът – настъпващ, днешен и предишен.
И в него съм една незнайна църква,
в която тихо свещите въздишат.
У себе си и дявола покръстих,
когато исках в мен да се помолиш,
да сключиш пред гърдите верни пръсти,
сърцето да разгърнеш в светъл полет...
Но пътят и съдбата се разминаха
и всеки кресна другиму: „Езичник!”.
А аз не зная в мен дали е имало
съдба и път към вярата: обичане.
Покръстеният дявол проповядва
пробуждане от тежката ми сънност,
но аз не страдам. Казах му! Не страдам!
Тъгата само -
днес е най-бездънна.