автор: vicont

Моето нежно, неземно момиче,
което горещо до гроб ще обичам.
На моето рамо- жадувано птиче,
аз не зная с какво я привличам?...

Моята светла мечта, недозряла,
порив дивен на страстни повели.
Днес е тъжна, вглъбена и вяла,
щом заспива в студени постели.

Моята песен във стих- неизпята,
в стенещи струни на тиха китара.
Тя- нощем тайно ми гали косата,
мостове лунни в небето прокара.

Моята нежна, фатална сирена,
тази, която до гроб ще обичам,
тихо въздиша до мене - смутена,
с устни когато страха и събличам.