автор: bebvragalowski

Прости ми, че безумно те обичах,
че повярвах в твойте святи добрини ...
Тогава с обич името ти сричах
и мечтаех за дълбоки старини.

Прости ми за пропуснатите срещи,
за неподарените от мен цветя!
За всичко в спомените ти горещи,
което лъха, безбрежна самота.

Прости ми мила всички мои грешки,
в които пътят към тебе все върви ...
Така ще знам, чв в спомените тежки
твоят пулс за мен ще тупка и кърви.

Прости ми, че повярвах на очите,
за които дълго страдах и копнях -
тогава с нежност милвах ти очите
и с любовта ти в тъмното горях.

Присти, че всеки вопъл в тебе вричах,
че вплитах те във топлите ми рими ...
Тогава аз все още те обичах,
но вече не, и моля те, прости ми!