автор: Haramiata

Наблизо до мястото, където живея, има едно изворче. Всакакви минават край него.
Някои си хвърлят боклуците там, защото така им е удобно. Други почистват след себе си, дори и след другите, защото пак така считат, че е добре да направят. Някои почистват каптажа. Някои пък оплескват с блажна боя камъните около него. Явно считат че така го разкрасяват. Собствената красота на камъните не им е видима, или достатъчна. Някои го подминават. Други специално ходят до него, за да си налеят вода. Някои се отвращават от калта, която винаги се получава около изтичащата вода. Други правят вадички, за да не е много кално. Някои пък правят други чешми, на други места, но кой знае защо там водата не ще да тече.
А изворчето си блика. И зиме и лете. Понякога почти спира (но не съм го виждала да спре съвсем), понякога струята му изпълва цялата тръба на чешмичката. Водата е красива,кристална, студена, но не ледена, пивка. Ако се наплискаш с нея, сякаш с живот някак се обливаш ...
За изворчето няма значение кой се спира, и кой не спира, какво си мисли, дали мисли, дали изобщо има мозък, с който да мисли. И да се развали каптажа, водата пак е там. Ще очаква нови сръчни ръце да направят каптаж. За другите. Може и да изчезне водата, някъде другаде ще тече.
Така е с изворите.