автор: krasavitsa

Тази история може да се нарече банална, защото е пак за любов и секс. Но тя е най-вече за хълмове - от онези, които душите ни изкачват, без да знаят защо и накъде са тръгнали. И за това колко е изобретателен Господ не само в страданията, но и във възторзите, които отрежда на създанията си...
И така, един я спря на улицата с думите “Не мога да не Ви спра”.
Това се случи по времето, когато нищо не можеше да я развълнува. Нищо, освен едно – да се обади Ясен, който си тръгна, без да каже нищо. Не разбра защо се разделиха и това я караше да се чувства повече от нещастна.
Луташе се разплакана безцелно из града и си въобразяваше, че ще го срещне случайно. Дори си беше подготвила реплики, беше обмислила отмъстително държание – нехайно, о, ти ли си, небрежно учудване и незаинтересованост, как си, хайде чао, че бързам, ще се видим някой ден... но не го срещаше, колкото и да обикаляше. След всеки ъгъл обхождаше с поглед и двата тротоара на улицата за неговата фигура. Колкото и унизително да беше, няколко пъти се осмели да се поразходи из квартала му, повтаряше си, че трябва да свикне и нея да я изоставят, но свикването никак не вървеше. Трябваше, трябваше да се запаси с търпение и да изчака, всичко ще се изясни.

Мъжът, който я заговори, беше видимо по-зрял от нея, сигурно поне десет години по-голям, строен и силен, а чертите на лицето му изсечени мъжествено като на самуилов войник. Как й хрумна това сравнение, сигурно от някакъв филм или илюстрация в книга, но дойде неочаквано, а веднага след това още по-неочаквано чу: “Aз съм Самуил. Искам да се запозная с Вас. Сега бързам, моля Ви само за името и телефонния номер, ще се обадя след няколко дни.” Като хипнотизирана си каза името и телефонния номер и докато го гледаше в гръб как се отдалечава - доста приятен гръб, впрочем - се чудеше какво направи и защо го направи. Ами какво пък толкова, време беше вече да се случи нещо, стига си е навивала на пръста едно и също, да не би да има само един единствен мъж на този свят... макар че като Ясен определено имаше само един на света и това определено беше той.

След няколко дни телефонът звънна и се чу непознат мъжки глас. Сами бил при него, влюбен и пиян. Сами – това е Самуил. Непрекъснато повтарял името й, дори изписал полетата на цял един вестник с него. Щял да подхване и втори, но свършила химикалката. Любов от пръв поглед. Какво да го прави?
Тя се разсмя. Ако не беше вярно, беше поне забавно. Не на нея такива. Ами ако не вярвала, да дойдела да го види. Вестника, не Сами, че точно сега не ставал много за гледане. Развеселиха я. Сериозни мъже, може ли такива номера? Струваше си да отиде, за да ги притесни. Пак се разсмя, като си представи как трескаво пишат името й по полетата на вестника, докато я чакат да пристигне. Имаше риск, не ги познаваше, но реши да се довери на инстинкта си, че няма да й се случи нищо неприятно. Задаваше се поредната самотна съботна вечер, колко месеца вече, а и получи полезна информация – явно Сами не беше женен, иначе нямаше по това време да пие при приятел. Не обичаше да се замесва в семейни трагедии.
Сами наистина се беше понаквасил, макар и не отчайващо, приятелят му беше не по-малко симпатичен от него, а вестникът с изписаните с нейното име полета се мъдреше на масата до бутилката уиски. Тя го разгърна и каза: Е, само тази страница, а другите? Нося ви химикалка, съвсем нова е. Разсмяха се, а Сами рече: Нали ти казах, от пръв поглед разбрах, че е страхотна!
Къде беше Ясен, за да чуе... тъпак с тъпак...
Така се започна. И защо не, нали клин клин избивал?

Сами беше много добър организатор и много добър любовник. Явно знаеше много добре и цената си, защото усилията по ухажването свършиха дотук. Щом се съгласява да се среща с него, значи беше съгласна и да спи с него. И тя не се опъва дълго – клинът сам й дойде на крака, а в леглото работеше като чисто нов автомат – безотказно и прецизно. Но и безстрастно. Нямаше ох и ах, възклицания или мили думи. И тя си мълчеше и се трудеше добросъвестно. Отначало се опитваше да мисли за другия, но не се получи, нямаше никакво място за сравнение. С Ясен винаги имаше очарователна несигурност и неопределено очакване ще си легнат ли тази вечер или няма, ако си легнат, ще стане ли и как, винаги имаше място за нейните умения и неговата чувствителност, мили изненади и неочаквана възхита. Не можеше да забрави благодарните му погледи и щастливото му остроумничене след това. Точно така остроумничеше – щастливо. Разговаряха ненаситно, нищо че понякога той изведнъж замлъкваше и се затваряше в себе си, а друг път беше прекалено словоохотлив. В тези разговори се разголваха някак стръвно, отдаваха се един на друг страстно, отчаяно и много по-истински, отколкото можеха да го направят в леглото, макар прегръдките му да бяха най-искрените на света.
Сами не показваше никакви емоции нито преди, нито по време, нито след това, равномерен като метроном и винаги готов като чук, окачен на стената на работилницата. Беше уверен в мъжествеността си, която беше с качества на стомана, а на количество... все поглеждаше крадешком към часовника, изглежда чупеше рекорди. Честно казано, наистина завидни рекорди, които вероятно се споделяха в недостъпен за нея таен мъжки свят. Но в главата й някъде там отзад скришно, но често клечеше гадничкият въпрос: и какво от това? Със сизифовско усърдие тикаха секса по хълма нагоре, но не постигаха никаква близост, оставаха си все в низините. Тя опита да даде и свой принос в тази уж съвместна дейност, но нищо между тях не се промени, явно на нейното място можеше да бъде всяка друга. Най-голямото разнообразие в този безмилостно як секс беше да променят терените, студени декори на равнодушното напасване на мъжкото и женското начало. Интересно, но никога не отидоха на негов терен. Тя го отбеляза мимоходом и с безразличие, дори не се запита защо. Отношенията им бяха спокойни и равни като на добре възпитани хора, никаква емоция не успя да се промъкне помежду им, та да я отгледат и да й се порадват, и с изключение на един незначителен случай между тях не се случи нищо. Веднъж минаха покрай тото пункт и той реши да пусне фиш. Поиска тя да му каже числата, а следващия уикенд не се обади. Едва ли щеше да се разбере, ако нещо не я накара да попита какво е станало с фиша. Той се усмихна, откъде знаела, спечелил четворка. През уикенда отишъл с парите на ски в Пампорово, затова не се обадил. Изобщо не му беше минало през ум, че е можело да отидат заедно и като й го казва, може да я обиди. Тя не искаше признание за някаква заслуга за печалбата, просто се учуди, че за него мястото на жената беше само в леглото. Напъна се, но не успя да изпита обида.
Всъщност, те почти не разговаряха. Сами не усещаше празнота, беше получил това, което бе желал в продължение на цели три дни и нямаше какво да иска повече. Нямаше и кола, държеше на навика си за глътка уиски след всяко хранене и когато се връщаха от поредния терен с влак, автобус или такси, разтваряше вестник и забиваше правилния си мъжествен нос в него, а полетата на вестника бяха вече девствено чисти. Тя пък гледаше през прозореца и се питаше дали правенето на секс е достатъчно основание да смяташ, че имаш връзка с някого.
Така в усърден и делови сексуален труд изминаха още няколко месеца. Срещите продължаваха да бъдат все така апатични, но спомените за Ясен наболяваха все по-рядко. Изглежда не клинът, а времето вършеше своята работа.
И тогава неочаквано срещна приятеля му от детинство. Поразмениха любезности, тя беше решила да не разпитва нищо, но той не издържа.
Знаела ли, че Ясен заминал с приятеля си за Германия?
Не, не знаеше.
Имаше някакво многозначително натъртване на думата приятел и като не получи очакваната реакция, продължи.
Нима наистина не е знаела, че е гей?
Не, не знаеше.
Ами това е, гей си е, и то отдавна. Много му се чудел, когато тръгнал с нея.
Какво има толкова да се чуди, всеки ходи с когото си иска. Благодарна е, че й каза. И не, не се чувства измамена.
Прибра се вкъщи. Чакането свърши, нямаше повече какво да чака...
Наистина ли нямаше? Спомни си как засияваше лицето му, когато я види, прегръдката му, чиста и трогателна като на дете, ненаситните разговори... и необяснимите помръквания и затваряния в себе си. Още си го искаше – с деликатната му чувствителност, толкова близка до нейната, често объркан и несигурен, щастлив и нещастен, вярващ и съмняващ се, летящо остроумен и дълбоко замислен едновременно, с всичко онова, което знаеше или не знаеше, можеше или не можеше, но споделящ, доверяващ се, надяващ се, търсещо опипващ, опитващ и страдащ, съвсем истински живеещ. Беше готова да се закълне, че и той я обича, а страданията му са много по-големи от нейните, измъчван от неспособността си да я отрупа богато с всички плодове на любовта.
Беше се борил с трагичната си обреченост, беше искал да бъдат заедно - и наистина бяха! Тя беше щастливка, предизвикала и притежавала най-невъзможната любов. И се разрева на глас - от щастие.

После се изкъпа и излезе да се поразходи, животът продължава. Крачеше по улиците, без да забелязва нищо и никого около себе си, вглъбена в мислите си. Обмисли ситуацията. Гей й даде много любов, двамата бяха изживели толкова светли моменти заедно... приятел и любовник или само приятел... пред душевното единение плътското беше само бледо подобие. Искаше си го! Всичко между тях беше съвсем истинско. Щом Господ го е създал такъв, имал е някакви други планове за него, изпратил му е други изпитания, по-различни от тези на останалите хора. Трябваше да ги провидят заедно... а в мрака на работилницата за секс... там имаше много по-фатален недостиг. Винаги нещо не достига, но защо мъжете си въобразяват, че за жените е напълно достатъчно да са добри в леглото? В историята със Сами имаше само един положителен момент - нямаше да се налагат никакви обяснения. Ако два пъти последователно се окаже заета, той ще разбере и ще изчезне безследно от живота й. Така и стана.

След време видя Ясен на улицата. И той я видя и се спря в очакване. Денят беше топъл, слънчев и... ясен.
Никога преди не се беше чувствала толкова освободена, познанието й за него беше придобило съвсем други измерения и й даваше безкрайна свобода и сигурност. Затича се към него, предвкусвайки опияняващото блаженство на сърдечната близост и ангелската безполовост на прегръдката, в която винаги беше имало повече дух, отколкото плът.
Лицето му грейна. Предстоеше им да изкачат следващия си хълм. Може би щяха да успеят заедно.

(На приятелите ми гейове - с много любов)