Каня те на дъжд със ламарина
хайде, докато не е отминал -
ти си покрива, а аз олука -
двама ще надвикваме капчука.
Дордето думите ни като дъжд изстинат,
и кротко се смълчат в снежинки.
мнозина пролети ще си зарежат лимузините
по хрисимата ни ала Вивалди зима.