автор: lubara

Отивате някъде, по-далече от къщи. Поляна, горско поточе, коларски път, в краен случай- бунище. Клякате, отваряте си очите и започвате да късате връхчетата на копривата. Когато шумящата ви торба се напълни до половината, или много ви допарят пръстите, които са се зачервили и подули, значи може да спрете.

Това ви отнема от час и половина до цял ден, зависи по пътя с кого ще се срещнете. Мечка стръвница или мома хубавица ( понякога първото е за предпочитане). Прибирате се у дома, разстилате копривата върху вестници, високо над кухненските шкафове, оглеждате се за някои нежелани буболечки ( за кърлежите е още рано), и доволни удряте по една-две бири за избягване на дехидратацията от тази трудна дейност, която може и да ви е донесла мускулна треска на другата сутрин.
Тогава издебвате половинката си да я няма около вас, попарвате копривата, после я притривате и нарязвате на дребно. Задушавате на котлона, после запържвате с олио и ситно нарязан зелен лук, накрая добавяте натрошено сирене, чукате едно-две яйца, които отмъквате от предназначените за шарене в идната седмица, и сте готови.
Върви с бяло вино, студена бира, верни приятели.
Може и да сте соло, не вреди.
Наздраве! Копривата за сведение няма като някои гъби отровен двойник, така че не ми се жалвайте, ако нещо стомаха на другата сутрин. Спокойно, просто сте надигали по-често чашката.


03.2010. Любомир Николов