автор: bojenski

Да ви призная влюбих се в дърво
от есента вълшебно позлатено.
С корона хармонична, с право и източено стебло
за радост на очите сътворено.
Обгърнах ствола му с ръце
и чух как шепне тихо и смутено:
- Човече, я не се превръщай в дете,
на тебе друго ти е отредено!
Помилвах нежната кора,
обсипах я с целувки топли,
а то чаровното дърво
студено, глухо бе за моите любовни вопли.
- Чуй смешен си, не си кълвач
не ще проникнеш ти в мене.
Как може, що за странен вкус?-
усетих дървесината му много възмутена.
- Но как- извиках съкрушен-
че искрен съм нима не вярваш?!
Без твоята любов съм толкова сломен,
не стой като дърво
ти просто прекаляваш!
- О стига, аз съм си дърво
не мога да изпитвам чувства,
не можеш да ме купиш даже с куп пари
дърветата на вършат блудства.
Опитвах пак и пак, и пок, и пак,
поливах го, торях го и против паразити пръсках,
но гордо си стърчи и до сега
дори, че своята глава с пепел от тъга поръсвах.
Скова студът, окапаха златистите листа,
килим вълшебен хладната земя покри красиво,
на него коленичил промълвих прощалните слова:
- Добре де, тръгвам си бъди щастливо!