автор: gumbert

Мицуо Башо, (1644-1694). Хайку

x x x

Луната-моя водачка
Зове ме: "Отбий се при мен".
Къщата до пътя.

x x x

Скучните дъждове,
Прогонени от боровете.
Първият сняг в гората.

x x x

Протегна ирисът
Листатата си към своя брат.
Огледалото на реката.

x x x

Снегът огъна бамбука,
И сякаш преобърна се
Светът наоколо.

x x x

Летят снежинките
И гъста пелена изплитат.
Зимен орнамент.

x x x

Полското цвете
сред лъчите на залеза
Плени ме за миг.

x x x

Вишните разцъфтяха.
Не ще разтворя днес
Тетрадката с моите песни.

x x x

Навсякъде веселие.
Не ви ли повикаха,
Вишните от планинския склон?

x x x

Над разцъфтялата вишня
Зад облаците скри се
Плахата луна.

x x x

Облаците се разтлаха
Между приятелите. Гъските
Сбогуваха се във небето.

x x x

Ивицата дървета
По планинския склон,
сякаш пояс за меч.

x x x

И най-накрая, докъде стигна?
До планинските върхове, свалих си
шапката и полегнах.

x x x

Да можех само вятъра от склоновете на
Фудзи да взема във града със себе си,
Подобно безценен дар.

x x x

Изминат е дългия път,
Зад далечния облак.
Сядам да отдъхна.

x x x

Не мога да откъсна поглед -
Луната над планинската верига,
Моето Отечество.

x x x

Елхите на Нова година
Подобно кратък сън,
Изминаха тридесет години.

x x x

"Дойде есента!" -
Шепне студеният вятър
До прозореца на спалнята.

x x x

Дъждовете през май.
Като светлини в морето, проблясват
Фенерите на стража.

x x x

На черната клонка
Кацнал е гарван.
Есенна вечер.

x x x

Ще добавя в ориза си
Шепа дъхави анемонии
В нощта срещу Нова година.

x x x

Раната на разрязаното
Стебло на вековния бор
Гори подобно на луна.

x x x

Жълто листо плава в ручея.
Събуди се, жътварче,
Все по-близо брегът е.

x x x

Реката придойде.
Дори на чаплата в езерото
Краката са къси.

x x x

За чаените храсти
Събирачката на цвят е туй,
Което вятърът за есента е.

x x x

Малките рибки играят във
Водата, но уловиш ли ги
В ръката си – разтапят се.

x x x

Палма посадих
И за пръв път огорчен съм,
Че тръстиката поникна.

x x x

Къде си, кукувице?
Поздрави ти от мен пролетта
Разтюфнаха сливите.

x x x

Замахване с веслото, вятърът
И пръските на студените вълни.
Сълзи по бузите.

x x x

Дрехите в земята,
Макар и празник за
Събирачите на охлюви.

x x x

Стонът на вятъра в палмите,
Слушам шума от дъжда
През цялата нощ.

x x x

Аз съм тъй обикновен. И щом
Разлистят се цветята,
Закусвам със ориз.

x x x

Върбата сред вятъра.
Славеят запя във клоните,
Сякаш нейната душа.

x x x

Пируват по време на празник,
Но мътно е моето вино
И черен е моят ориз.