автор: ivliter

Художникът рисува слънцето със слънце на раменете. Сякаш бе слязъл от него в тревата. Той топи четките си в росата и размазва златните бои на есента в лицето на деня. Четките стърчат в ръката му като гръмоотводи на бликащото чувство.
По невидимата следа на очите му търся извора на вдъхновението му. Разпънал триножника си в дланта на ливадата, със замаха на четките си лови танцуващите в небето облаци и с тях заселва платното. На върха на натопените в боите четки блестят елмазите на неговия духовен порив. Вятърът развява шала му като пряпорец и с гласа на двугласните си флейти весели душата.
А в гората срещу него димят огнищата запалени от есента в листата и разнасят дима на отминаващия сезон. С просвирващите флейти на прелитащият над ливадата вятър се смесва звънът на чезнещи стада. Керваните от капещи листа, поведени от вятъра, разпръсват огнените багри и мислите ми политат с тях над тихата земя, все още топла и засмяна.
Но вдъхновеният художник си остава тук – един ловец на цветове и светли мигове, творец на нови светове, родени от всевиждащите му очи. Размества той с вълшебните си четки на хоризонтите местата, прокарва пътища през тях за радостта и за мечтите.
Художникът рисува сънищата си и детството на претворения пейзаж.