автор: hesperus

Малка съм, като житено зрънце,
като него, упорито се боря,
скътала топлината на слънцето
и спомена рОден за корените.

Дланите са ми целите в кърви,
защото буци разбивам сама.
Не е важно, дали ще съм първа-
важен е пътя, по който вървя.

Сред тръни и шипове сея мечти,
пред бури изправям любови,
до приятел оставам, дори да боли
и се браня до смърт от оковите.

Малка съм, като зрънце в земята,
но протягам листенца нагоре.
Знам, че мога да срещна зората
и не мога да спра да се боря...