автор: ivliter

ЕСЕН

В ЗАЛЕЗНИЯ ЧАС

Косите лъчи на залязващото слънце за последен път докосват с любовта си височината на която аз стоя. Прощално галят оределите листа на клоните на дър­ветата в последния ден на септември и златят върховете на прегорялата трева в краката ми.
оплината им пълни очите с надежда, обгръща с длани заоблените лица на узрелите ябълки, които изпращат слънцето с усмивка и с очакване, за нови срещи и за нови приключения. Лъчите целуват с устни гладките зачервени бузи на плодовете, под погледа на ревнивия вечерник, слязъл от Балкана и галещ всичко с дъха си. И е трудно да се разбере в дълбоката тишина, под есенното небе, слън­цето ли ухажва плодовете или те него. Едно обаче е ясно от погледа на билата на вечерните хълмове, че планината е доволна и се радва на такава близост, на такива топли отношения. Дори реката е доволна, защо­то е хванала с ленивата си вода отражението на грими­рания от залеза облак и бълбука в бързеите с разпененото си щастие. Аз виждам как животът си тече край мен, през мен, щастливо, в лъчезарието на този хубав залез и върши мълчаливо своето поредно чудо.

ЛИСТОПАДЪТ

Листопадът кръжи около селото, като гладна лиси­ца. Рижата му опашка се мята между буците в преораното стърнище и дебне да се вмъкне в гората и храсти­те наоколо, в които още лятото се разпорежда.
Как завижда само в този миг на вятъра, който има достъп до примамливите листа и може да играе по цял ден с тях, да пее и танцува. А той трябва търпеливо да чака своя ред. Щом неговият час удари, тогава, ех тогава, ще може да прегърне и целуне всяко едно листенце, да го завърти във вихрен танц. И така прегърнати ще ка­пнат на изстиващата вече земя. С плахи стъпки и с плу­внала в очите тъга, по чезнещата синева на небето, ще се придвижат в новото си измерение.
Само едно не може да разбере листопадът, макар че от толкова години насам се опитва: дали дърветата тъгуват за съблечените от него празнични дрехи или се радват, че им е олекнало? Но тъжна загуба ли е това, щом в бъдещето ги очаква нова, още по-красива дре­ха?
Кръжи листопадът, червена лисица, край моето родно село и чака реда си.