автор: zodiazmija

      В малка долина, заобиколена с планини - два колоса, опрели снежни шапки в небесата като стражи, в полите на които пръскало хвърляше вода в облак от мъгла в колиба на селска махала роди се дъщеря и именуваха я с пръкването на деня - Денница.
      На друго място, недалеч от долината в царкия палат царкиня син доби и орисници-велможи на съвет решиха името му да е Син Божи - Иуил, според именика на царете.
      Така родени в ден един, в една страна растяха принцът Иуил и Денница, влюбена във свободата - на дивите простори същността.
      Долината беше ловно място, любимо за гостите на царя. Събираше се свита, която ден по-рано разчистваше терена от местните ловци, заплашени със смъртно наказание.
      Обезлюдена, богата с дивеч долината посрещаше царската сюрия.
      В пореден лов, след обедната лакардия принцът - вече млад мъж, ловък в разбиване на пламнали сърца реши да разтъпче кобилката си дива сам в гората, шумнала в зеленина, мамеща го с хладина. Намери пътека през драки и лиани. Навлезе в тъмната гора. Обгърнат с тишина, задряма.
      Кобилката в миг спря и изпръхтя - разбуди принца. Той нежно я потупа по врата, но тя не се успокои - заби с копито влажната трева, закланя със глава неотстъпчиво. Принцът скочи от седлото, прехвърли стремена и я поведе невиждащ и нечуващ онова, което бе я обезпокоило.
      През склопа, вмъкнал се крадливо, слънчев лъч огря полянка с дъхави цветя, в дъното с колибка-кула, също в храсти оцветена - разлистени и живи.
      Кобилката опъна стремена и спряха. Принцът инстинктивно ловната кама опипа в канията от волска кожа. Огледа се, но нищо не помръдваше и нищо, заплашително за тях. Преметна стремето на клон, към колибката запътен спъна се в едно стъбло - полегнало, полуизгнило.
      Слънцето зад тъмен облак скри се - своя палав лъч прибра. В миг настана непрогледна мрачина.