автор: krasavitsa

Рубенс до клозета

Както се шегуваше един мой състудент от провинцията, София си е София. Ходиш си, вика, по улиците, даже един плакат да видиш само лепнат някъде, пак е култура. Та и аз ще се пошегувам – абе Брюксел си е Брюксел. Отидеш до клозета - и пак глътнеш култура.
Всъщност не самият клозет, а тъмното му преддверие ми предостави културното изживяване или по-скоро стрес, защото най-неочаквано за мен там бяха изложени две от както винаги едромащабните картини на Рубенс. Погледнах надписа до картината – защото тоя Рубенс, като е оставил над 600 картини, може пък аз нещо да греша и да си въобразявам. Ама не, пише си го – Рубенс е. Разкъсвайки се от бързане, веднъж гонена от естеството на калната человеческа природа и втори път от съзнанието за недостига на време, щракнах набързо едната -“Ансегисус и света Бега” и оставих за по-късно разсъжденията върху странното неуважение на музея към великия художник.
Когато у дома се разшетах из интернет, защото ми беше интересно кой е този Ансегисус с вид на богат търговец, а изрисуван редом със светица – тя пък изобразена богато облечена като негова съпруга, попаднах на доста сайтове с рубенсови картини. Намирах картината, но все нещо ме гложди отвътре – уж е същата, ама не е съвсем. След което започнах сравнявам своята снимка с картините в интернет – нещо като забавлението “намерете разликите”. Първата разлика - която си е съвсем очевидна е, че на сниманата от мен картина светицата е сложила лявата си ръка на перило, покрито с нещо като шарен ориенталски килим. На тази, която сайтовете ми показваха като оригинал, няма такова нещо. Може ли да са отрязали долната част? Започнах да търся картината в повече сайтове. Навсякъде перилото с килима го нямаше. Докато в един сайт не забелязах съобщение, че картината се продава от... от Кралския музей за изящни изкуства в Брюксел, и то на скромната цена от около 300 долара. О, Боже! Сайтът беше за онлайн продажба на копия на картини на стари майстори – гарантирано ръчно рисувани с масло от добри кописти. Можете да си поръчате желан от вас размер – само без размера на оригинала, моля. Снимала съм копие, в което има нарочно добавени елементи, за да го отличават от оригинала и да няма съмнения, че е опит за фалшификация. Толкова добри кописти? Започнах да сравнявам лицата на двете картини. И какво забелязах! В оригинала погледът на Ансегисус е сериозен, а света Бега гледа доста приветливо. В копието обаче нейният поглед е някак блуждаещо разсеян и сериозен, а Ансегисус се усмихва едва ли не с усмивката на Мона Лиза... Копистът е разменил усмивките им! Не добър, а изключителен ми се вижда този художник, чието име не бяха сметнали за нужно да напишат. Наистина – изложен на стената между мъжката и дамската тоалетни, но все пак би било по-уместно да бяха написали че това са копия, отколкото да си помисля, че са отредили там място за големия художник. И пак ще кажа – превъзходни копия! А цената им дава материал за размисли колко добре е платен трудът на хората на изкуството навсякъде, не само у нас.

(следва)