автор: phifo

До синкавата сянка на балкана
жужи пчела със слънчевото жило
по гроздето от смях и злато.
Изкорениха лозето, и тук посях
далечни образи, насъщен спомен от сънуване.
Сред песъчливата земя
и дивия пелин останаха
на майка ми – един пейзаж
с раззеленените бадеми,
на татко – вино,
а на мен – горчилка.
След втората корица на живота
ще се завърна под заострения хребет,
за да запомня виолетови скалите
и да допия слънцето по залез.