Тишина на талази
от таваните слиза.
Само спомени пазят
вяло сгънати ризи.
Слънцето ми е тъмно -
вече даже по пладне.
Напоследък не съмва
и е дяволски хладно...
А пътеките криви
лабиринти чертаят.
Все в оттенък на сиво
оцветява се краят...
С тъмнината се свиква.
И студът не ме стряска.
Чакам моята тиква
...пак да стане каляска.