( да съ чите меку, копанарската) :)))
Къква жина съм, ич биля ни знам,
чи фсе ма блъска тъй, посряд нущята
да копам румънтичну. На лунъ.
А някогиш въря и по нататък.
По ношница, или комбилизон,
и дибидюс, кугату падни ляту.
Закоту аку й някуй друк сизонт,
беля ша си дукарам на главъта!
Кумшията ми - въййй, чи пезивенк!-
са блещи приз оторенити порти.
Виднъш му падна цялоту чине...
Ду зарантъ му гу намествах. Зорлем.
Гуран - инъ ракия си налей,
и йоще в шес сахатя е захъркъл,
кът някуй бизпудобен дерибей.
Въри чи спи до тоя звуков пъкъл!
Затуй съм - виш мъ на! - на тоя хал.
Ни съ уплаквам. Даже ви са фаля.
Закоту Бог ми й фзел, ама ми й дал
мирак, пъ и възможнус - да купая.