автор: _katerina_

Заключена принцеса в кула недостъпна
е любовта ми-обидена и наранена.
Ключът съм хвърлила през девет планини,
откри го с нежност теменужена в десета.

Очите ти-две стомни писани и живи,
наливат алкахеста в моята душа.
Две капки от росата бликват в очите ми-
на горещите звезди небесни потта.

Усмивката ти перлена е цъфнал лотос,
закичен в моите коси от златно кадифе.
Смехът ти-звън от сребърни звънчета сладки
отваря седемте врати на моето сърце.

Ръката твоя щом лицето ми докосне,
препуска то в галоп неудържим.
Кога дъха ти като летен бриз усетя,
Пегас полита в устрем несравним.

Доспехите ми рицарски свали ефирно,
по кожата ми благовония разля.
Свенливостта ми скри в сандъче бисерно,
вълна от обич тялото ми разлюля.