автор: Blaze

Зная, че съм като всички.
Поредният нехранимайко влюбен в теб.
Изричам, че обичам те на срички.
Един увяхнал, стар поет,

забравен вече, четен рядко.
Ах, колко смисъл има във това?
Любов, ограбена за кратко.
Стих един, измислен в любовта.

Един момент е нужен да усетя -
на онзи мост, където влюбени
отиват, търсейки утеха.
Отиват там. А аз дали изгубих се?

Помолих се да сме един за друг
в мига, във който ме прегърна.
Ти тръгваш ли си? Аз оставам тук.
Сърцето си ти давам, свито във юмрук.
..дори и да не ми го върнеш.

Blaze