автор: secret_rose

Редеят се мъглите на октомври.
В скованото преддверие на зимата
проблясва с белотата си студа,
нахлупил северна корона
от мълчание...
А срещу него
малък разносвач
на слънчева вода и на утеха
посипва кичурчета злато над очите ти.
Зарових пръстче
в светлия ти сън.
И ме затопли,
близък, и далечен...

на N.