автор: Danielita

За мене не тъгувай, Дулцинея,
загубил съм големите мечти...
Не трябва аз за тебе да копнея,
че кръстът май отново ме боли

И рицарската гордост ме напусна,
от подвизите нищо не остана.
С мелниците боя си пропуснах
и само вятър свири на тавана.

А Санчо тук го няма вече
да му кажа нещо за съвет.
Затри се някъде далече,
отишъл казват на гурбет.

Росинант спомина се зимъска,
че скъса се торбата с зоба.
А искам, чак сърцето ми се пръска,
да го пришпоря в късна доба!

Ти помниш как с мене беше горда!
ОткАчен, луд, но струващ!
С един замах превземах борда
и в твоите обятия празнувах.

Не зная вече кой съм, за какво се боря.
Ни враг, нито приятел ми остана.
И свободата скъпа за какво е,
като душата ми е жива рана.