автор: pin4e

( кратък вариант на: " Смисъл да се моля")


-І-

Градът се е разраснал – тежка клюка,
и се е емнал сам да се прескочи.
Надсвирил и тъга и земна музика,
и Бог. И грамофонните му плочи!

-ІІ-

Залязва слънцето – кълбиста мълния –
и пада като кум, пиян – на сватба.
И няма как по изгрев да възкръсне.
И има как да бъде като гарван.

-ІІІ-

Забравих. Филм ли беше, или баба
ми е разказвала проклетата история.
Но всяка дума, уловена в кадър
обръща и короните на корени.

До костите на татко. И надолу,
където е препълнено – и празно.
И няма враг – да ти прелее воля.
Приятел – клечка пъкъл да ти драсне!

А гробът е обратното на кула.
Стърчи в земята - зейнало, чутовно.
Там няма нищо повече от нула,
освен ръцете ти, които помнят...