автор: dimich

Една моя позната наскоро се завърна от Мюнхен . Там тя беше при свой братовчед , работи известно време като детегледачка . Всичките и приятелки бяха шашнати , когато я видяха отново ... Те си мислеха , че вече са я отписали , че тя ще си намери постоянна , добре платена работа в Германия и ще си остане там .

Отидох и аз на гости , за да разбера , защо се е върнала ... Какво не и е харесало там ... ?
Не очаквах да ми поднесе и подарък . След като натопи красивия букет в изискана висока кристална ваза , тя ми даде една малка кутийка и ми поръча да я отворя , когато се прибера в къщи . Нейният подърък щял да бъде отговорът и на моя въпрос , защо се е върнала в България , след като тук вече нищо не я задържа ... Майка и беше починала преди доста години , а миналата погреба и баща си ... Спокойно можеше да продаде огромния си апартамент , заедно с прекрасните ретро мебелите и да си живее в чужбина ...
Не можеше да изхвали възхищението си от дисциплината и реда на немците . Беше очарована от разкрепостеността им , но и шокирана от невъзприемчивостта им към чуждото мнение и новите идеи на времето ... За мое голямо учудване представата и за немците беше като за един доста консервативен народ ...
Моята позната не спираше да разказва какво ново е видяла , вкусила , усетила в тази чужда по дух страна . На въпроса ми защо не е останала да работи там , тя се оправда с носталгията по родното легло .
Нейната покойна майка навремето казвала : "Навсякъде хубаво , но в моето легло си е най-хубаво ! "
Матракът на който си спяла тук бил стар , пружините му скърцали като на стар хармониум , но докато била в Мюнхен и се въртяла по цели нощи от безсъние , "преброила милиони овце" , но сънят все не идвал , и не идвал ...Мечтаела си , как ще се прибере , ще отмие чуждоземния прахоляк , ще си нахлузи хладната шумоляща нощница и ще се гмурне в уханните чаршафи , вдъхвайки летните ухания на мушкато и босилек , идващи откъм саксиите на прозореца - посети от пръстите на покойната и майка .
В Германия босилекът се ползвал за подправка на немските салати , направени от найлонови домати и краставици , а в България босилекът освежавал и изпълвал с аромата си нашенската мала градинка ...
..............
Прибрах се в къщи , с нетърпеливи пръсти разпечатах малката кутийка , изпъстрена с китайски йероглифи . Беше изискан декоративен свещник от черна теракота . Запалих плаващите ароматни свещи в двете кръгли гнезда - символи на даоизма - ян и ин . Символи на човешката душа ... Тези обтекаеми керамични форми можеха да се разделят , но не бяха симетрични , нито красиви разделени едно от друго ...
Не винаги високият стандарт на запада - ин , може да пасне на емоционалната , българска ,непрактична душевност - ян ...