автор: pin4e

(бабишка пуйезия- да съ чите меку
и да съ пръглъща... с твърду) :))))

С котката лежим си на миндера.
Чеша, и я галя пу гърбината.
Гледъм никък не въри пиперя.
Сигур ша йе лошава гудинъ!

Имах и конци, и млогу шиех,
ма сига не виждат... очилата ми.
То приди прискачах при комшията.
Напоследък не върят краката.

Паюжини! С чехъла ги меря,
а лукО до нужникъ е плъзнал.
И гераня ми пресъфна фчера!
И свитът изцялу са пубърка!

Пък Марин един е удъртясал!
Оня день гу срещнаф пу гизмету.
Мърляф, опиянчен. Рахатясал!
Носи си ф бутилчица... мизету.

А носъ му станал кату круша.
Дърта круша - розава и мека.
Ф някои жувоти няма суша!
Пийнал си, отпуснал са чувека.

Меня кът ми бръмни у главътъ...
Нищу, чи съм гърбава и слаба!
Пийвам тайну, скрита в одаята,
протиф стряс! Гу знам ут мойта баба.

Кът приглътна, ич ни мъ срамува.
Тъй съм си дубрееее, чи чак не бива!
Ниту виждам, къзъм, ниту чувам.
С котка и миндер съм си щасливъ!