( да съ чите меку- бабишкъ пуйезия) :))
Тъз чиреша фсе буклук ми прави!
Млогу са разпадват цвитовете ú.
Заран ставам, стълбите лилАви.
Чи кът грабна брадватъ... Мъйнети!
Писна ми! Дан съм им Пипиляшка,
фсе омръсутена да си одя?!
Яз съм млада баба. И пу прашка,
aку ръгна ши уторя мода!
Верну, денем убава е сянката.
Пърхат ми врабците забавливи!
Зер, да зема да отрежа джанката,
чи пу нея гаргат фсе свадливи!
А пък вечер ич дърво не тряба.
Стигат ми гадинките из двора.
Праситу врещи да гу наранвам.
Фсе е гладну, маа-а-а ши гу събора!
Коледа да доди. Гиди, гиди!
Дъл ша мрънкя, дъл ша ми квичави.
Той, Гуран ут нейде да мъ види,
веки нивгаш няма ма устави.
Ма съм сладкодумка. Рабутлива!
Вечер малко тиливизор паля.
Денем, щото многу съм шавлива,
кълка мъ върти. И шикалкави...
Гледам има-няма пет минути.
Ей ти, дъскорезницата пускам!
Заранта пу двора ши са дупя,
да метъ. Жувот! Ни гу испущам!
2005