Картофена нежност
/по Дождимир Ливнев/
Вечерта мечтаеше за Разсвета...
Слънцето Залез твореше...
Време, да се четат поетите,
всичко, що мило ти беше...
Мракът изяжда размерите,
формите, ярките линии.
Скорост. Чувства премерени.
Небето - в очите ти, сините...
Пламък над огън въздиша...
Хвърлят се сенки в лицата...
Сърцето Надеждата пише...
За перото се хваща Душата...
В жарта, в пепелта са картофите.
Искаш, ли? На половината!
Виличка не трябва за строфите...
Духам... Сега ще изстине...
Мекост, под черна коричка...
Бяло е !!! Чисто е !!! Има я !!!
Вечерта ми шепне, че всичко,
всичко за теб е, любима...