автор: RockAround_theCock

1.
… без дъх…

Да обичаш без дъх,
без сълзи и без звук,
да обичаш нетлено,
неземно... и – тук,
на земята, която
съвсем не е рай –
да обичаш дори
сред омраза безкрай!

Да обичаш дори
и когато е ад;
да обичаш, когато
не си вече млад;
да обичаш неистово,
даже – на пук
да обичаш!…
Без дъх, без сълзи и без звук!

2.
... без сълзи...
(За тез, които плачат без сълзи...)

Прости ми, мой неизживян живот!
Когато трябваше не те живях,
макар и късна истина – разбрах:
“изсъхнало дърво – не дава плод!"
Прости ми, мой неизживян живот.

Простете, мои смъртни врагове –
Простете! Аз, дори не ви убих,
а на приятелите си – простих;
“приятел’ – само в нужда се зове!
Простете, че ви нямам, врагове.

Прости ми, непогалена любов!
Прости неоправдания ми страх –
Обичам те! – да кажа не посмях,
а мислех, че на всичко съм готов...
Прости ми, нецелуната любов.

Простете, неродени синове,
простете, неродени дъщери!
Аз бащината радост не открих –
дете дори не си осинових...
Простете, неродени светове.

Простете ми, несбъднати мечти!
Aз, вече с вас, отдавна се простих
и само някой позабравен стих,
сред самотата тихо ми шепти,
че плача... Ала вече – без сълзи!

3. (Дългото сбогуване...)

... без звук –
отиде си...
В сърцето ми остана
Дълбока и неизлечима рана,
която знам, че няма да зарастне,
а като скрита, смъртоносна язва,
ще си кърви
отново и отново,
когато в безутешните ми нощи
минутите-самотници умират
и с часовете дълго се прощава
камбаната на стария часовник
се питам пак
намери ли утеха,
когато всеки – своята пътека
и сам реши, че вече няма смисъл
така – без дъх, без звук, дори без думи,
да ме погледнеш – за последно “Сбогом”
поне веднъж
повярвай ми – не мога
да съживя угаснал вече огън:
да върна времето, което отминава,
което, като тебе – не прощава...
и знам, че няма да намеря сили
да те забравя...
И да си простя!

Бой..Боев,
2010