автор: desert_inrose

Монах със черно наметало
намери своята килия, закодирана у мен.
Направи си олтар
и свещ запали,
макар тук преди да са вилняли
хуни
с дивите си като тях коне.

Със себе си заграбили са всичко
и съкровища, ако е имало,
помели са прахта дори –
бързали са на излизане,
неприютени в нищото.

Но монахът в черно
тук остана –
неговата свещ в тъмницата трепти;
да не я гаси, дано остане,
да остане...
поне докато вън се зазори.