автор: tarassevitch

„Всеки ден си тръгваме по малко
към страната с вечна благодат...”
Сергей Есенин

В онази страна –
там, на другия бряг –
ще има ли някой със мен?

Ще има ли трепет,
ще има ли смях,
ще бъда ли аз прероден?
Ще мога ли сутрин
на морския бряг
да срещам зефира с коси,
да тичам по пясъка,
дворци да строя,
да стигам небето с мечти?

Дали ще е сладък
там толкоз сънят
във топла постеля
със някой любим?...
Ще мога ли пак –
през прозореца в мрак
да броя по небето звезди?

Дали ще е сладък
там черният хляб
и скромна трапеза
със хора добри?...
В онази страна –
там, на другия бряг –
ще има ли смях в утринта?