автор: IvanB

Ах, колко безразсъдно и наивно
животът покрай нас премина, мила;
и колко старомодни, романтични
сега изглеждат нашите привички …
Ти беше синеоката бамбина,
в която бяхме влюбени стотина,
а аз, глупакът, който се препъва,
след сянката ти, скрит зад някой ъгъл.
Сред облаците в класната ни стая
ти ангелът ни звезден бе от рая…
и, влюбен във красивата девойка,
животът често пишеше ми двойка.
Кога ли бе последната ни среща,
не беше май във зодия гореща;
потропвахме от студ по тези маси.
забили поглед в стъклените чаши.
А под луната –шеметна и дива –
когато ме целуна колебливо,
аз толкова объркан бях, че даже:
обичам те – забравих да ти кажа …
И ето, че след толкова години
реших, че днес това е много важно;
луната пак е шеметна и дива,
делят ни само няколко етажа …
До покрива от звездни пеперуди
делят ни само … две целувки жадни:
изпращам ти последните си думи,
надраскани по чиновете празни:
„Аз куклите от сняг сега целувам
със ангелите в класната ни стая:
Обичам те! От Бога те ревнувам –
ще бъда с теб и в ада и във рая … „



Иван Бобев