автор: IvanB

Във храма на моите сънища нощни
не искам да влизаш – обичай ме още;
така ме обичай – самотна и дива –
ти, моя любов – безпощадно красива …
Къде ме повеждаш, не искам да зная;
дали е начало, или ще е краят,
когато потъвам в косите разкошни
и чувам да шепнеш: обичай ме още …
Такава те искам, да бъдеш икона –
със връхчета остри, сред свещите гола;
да бъда аз кръста за теб на стената,
а ти върху него – грехът на жената …
Такава те искам – самотна и дива –
ти, моя любов – безпощадно красива –
от мен да не молиш ни милост, ни прошка,
когато ми казваш: обичай ме още …
Да плаче дъждът върху твоето рамо,
когато заспиваш, а устните само
да шепнат безбожно в прозореца нощен:
обичай ме още, обичай ме още …
Когато закапят горящите свещи
и в мрака засветят душите ни грешни
да бъдеш последната моя икона,
с която ще вляза във храма на Бога …
И вечно със теб – и самотна, и дива –
с теб, моя любов – безпощадно красива –
аз – кръст – върху твоите връхчета остри
да шепна набожно: обичай ме още …

Иван Бобев