| Добър ден, отче! И до тебе ли стигна слухът? Или побързаха да те поканят, да не би да си ида, без да съм казала всичко, а? Виж, слуховете за моята смърт са силно преувеличени, както бил казал Артур. Но аз много не вярвам да го е казал – напоследък май се доказа, че тази история с Артур е просто туристически трик на англичаните, не бил съществувал действително, та камо ли да е казвал това-онова.
То и Бог няма, но от божи хора човек не може да се отърве. Не, не ми възразявай – знаем се толкоз отдавна. Де е, като го има, а? Търсих го, знаеш отлично. Толкова много го търсих, рових в дебелите книги, молих се пред скръбни ликове, палих дебели свещи, коленичих в задимени храмове – нищо! Не намерих това, що дирех. Това, що наричаме Господ, е в нас, отче. Ние сами сме си го създали, щото иначе откачаме – такива сме си ние, хората – прости. Все търсим да си измислим някой и да го нарочим за виновник. Страх ни е от силата, която сами обладаваме. А само имаме бегла предства за това колко голяма е тази сила. Да, няма да ида в Рая. И не искам. Защо ми е Рая?! Ти бил ли си там, знаеш ли го? Не ми е мястото В Рая. Мястото е прекалено измислено, навява на много реклама – кое се нуждае от толкова реклама, отче – не ми отговаряй, въпросът е риторичен. Ако я нямаше тази кампания, Адът щеше да се задръсти. Щото там се гори, отче. Случайност ли е, че огънят е символ на страст?! На вълнение. Не, не ща в щастливия ви Рай. Щастливи са само глупците! Ти знаеш, отче, и друг път сме спорили – вечно, завинаги, щастие... туй са ми понятия безпросветни и твърде противни. Самата дума вечно говори за застопоряване. Просто седиш на едно място и никакво развитие – завинаги – още по-зле. Оптимистите, отче, са ония, дето вярват, че живеят в най-добрия възможен свят. Мене ме е страх тъкмо от това – да не би този свят да е най-доброто, което човекът може да предложи. Тъжно, тъжно, тъжно...
Видя ли какво изровиха пак археолозите – поредното тракийско селище. Знаеш кога са живели, нали? Задавал ли си си въпроса какво ще намерят след 3000 години археолозите от нас, отче? Кръстовете по камбанариите на твоите църкви, градени обаче не от нас. Градени от предците ни. От нас ще останат само пластмасови шишета от бира. Ние търсим лесното. Всичко да ни е лесно. Всичко да ни е безпроблемно. Да не излизаме от дома, да кликнем само с мишката и – рогът на Амалтея да се излее върху ни. Намразих я тая дума – лесно. Прави ни единаци, самотни и в крайна сметка самодостатъчни. За да не се побъркаме съвсем.
Не се сърди, отче, но няма още да мра. Пропадна ти причастието, да ме прощаваш. Инфарктите са сериозна работа, не са за мен. Този път ще пропусна. Върви си със здраве и сполай ти!
Публикувано от BlackCat на 29.07.2010 @ 13:45:34
| Рейтинг за текстАвторът не желае да се оценява произведението.
|
"Слединфарктно" | Вход | 13 коментара (26 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Слединфарктно от yotovava на 29.07.2010 @ 14:37:41 (Профил | Изпрати бележка) | Удоволствие бе,че прочетох... |
Re: Слединфарктно от yotovava на 29.07.2010 @ 14:37:42 (Профил | Изпрати бележка) | Удоволствие бе,че прочетох... |
]
Re: Слединфарктно от anelim на 29.07.2010 @ 16:14:57 (Профил | Изпрати бележка) | Мъдро, наистина звучи слединфарктно... :)))
Поздрави! |
]
Re: Слединфарктно от vilvar (vilvar@abv.bg) на 29.07.2010 @ 16:47:59 (Профил | Изпрати бележка) | Инфарктите са вид самоубийства...и оцелелите променят светоусещанията си.
Припомни ми един стих на Рьорих, ескиз към негова картина...ще си позволя да го постна:
Пътят към Кайлас
Владетелю на мъдростта,
към Знанието любознателните водещ
по пътя кратък,
а любопитните отвеждащ
в пътеки грешни,
кажи КЪДЕ съм аз сега?
Нима на земята пресъхнаха всички морета,
нима до една изгоряха горите,
та се задъхвам странен път вървейки?
Където взрив е всяка една крачка!
И всеки ден е смърт!
Без изход всяка мисъл!
Какъв е този път, следи по който не остават?
На твоят жизнен път отрязък има,
по който ти си длъжен да преминеш сам,
сред хората да бъдеш,
но без богове,
приятели да нямаш
посред врагове.
И после пак ще тръгнеш сам.
Но без другари и без врагове,
без хора и без богове.
Но знай, че тръгва само, който е готов.
Дойде и твоят час.
Не се плаши!
Стъпи на пътя!
И ще разбереш,
как страшен е светът.
Където плащат любовта с омраза
и с зло наказват всяко добро.
И само да не бъдеш оправдан, ще бъдеш обвинен.
Приятелят ще дойде да те продаде,
а брат ти ще отиде да те предаде.
Но знай, че дава ти се болка по силите ти само.
Дойде и твоят час.
Не се плащи!
Стъпи на пътя!
И ще разбереш,
как призрачен е този свят.
Падни или преодолей!
Но само не въври назад!
Така веднъж ще дойде ден
през облаците като през воал
ще видиш
усмивката на Бога, гледащ те отгоре
със себе си
как сам се бориш ти.
Дойде и твоят час.
Не се плаши!
Върви напред
и ще разбереш, че този свят,
където враг,
приятел,
Бог
или човек -
туй все си ти.
Туй все си ти самият!...
отиващ към Кайлас!
Така калява се духът по Пътя в тежка самота...
Поздрав! |
Re: Слединфарктно от apostolicia на 29.07.2010 @ 20:00:33 (Профил | Изпрати бележка) | Винаги съм смятала, че Рьорих рисува по-добре, отколкото пише - не съм била права:) Благодаря ти! |
]
Re: Слединфарктно от Markoni55 на 29.07.2010 @ 17:04:54 (Профил | Изпрати бележка) | забрави за станиоловите опаковки и цигарените филтри. И те ще останат. Знаеш ли това толкова не ме тревожи, но нашата самодостатъчност ме убива и мен. Гадост голяма! Поздравления за това откровение! |
Re: Слединфарктно от apostolicia на 29.07.2010 @ 20:02:07 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря сърдечно - слединфарктно:)) Но мен ме притеснява извънредно много именно фактът, че няма да оставим нищо друго, освен неразградим боклук - много е притеснително, много! |
]
Re: Слединфарктно от joy_angels на 29.07.2010 @ 20:02:46 (Профил | Изпрати бележка) | Винаги се радвам да прочета твой текст, Ели!
Поздрави :))) |
Re: Слединфарктно от apostolicia на 29.07.2010 @ 22:56:54 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря , Джой, аз пък винаги се радвам, когато ми гостуваш:) |
]
Re: Слединфарктно от zebaitel на 29.07.2010 @ 23:07:06 (Профил | Изпрати бележка) | Дано наистина инфарктите да не са за нас все още,Апостолиция, та да оставим поне нещо нетленно в душите на децата си и на хората около нас, на които сме сторили добро! Това ще оправдае съществуването ни, до известна степен! Поздрав! |
Re: Слединфарктно от apostolicia на 29.07.2010 @ 23:16:33 (Профил | Изпрати бележка) | Нищо не може да оправдае съществуването ни, Зеб. Но очевидно Създетеля е много сантиментална личност - още му е трудно да вземе решение дали да не затрие грешката, наречена човек и самодоволно назначила себе си за владетел на планетата. А може би мъдро изчаква въпросната грешка сама да сложи край на жалкото си съществуване, така и така само неприятности носи с присъствието си.
Все пак той е Създател - разполага с неограничено време! |
]
Re: Слединфарктно от PLACEBO (placebo@abv.bg) на 30.07.2010 @ 00:06:04 (Профил | Изпрати бележка) | Ние търсим лесното. Всичко да ни е лесно. Всичко да ни е безпроблемно.
----------------------------------------------------------------------
Самоосакатяваме се, лишавайки чрез трудното да издържим уроците на живота си...
Поздрави за написанното!
:-) |
Re: Слединфарктно от apostolicia на 30.07.2010 @ 09:07:08 (Профил | Изпрати бележка) | Да, самотни, самодостатъчни, самовлюбени, самоунищожители - такива сме!
"А все по-страшно пада мрак навън..." - Шекспир
Благодаря ти! |
]
Re: Слединфарктно от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 30.07.2010 @ 20:41:01 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Това си е поезия, Ели. Друг би насякъл по някакъв начин редовете и би го сложил в раздел "Поезия", като че това ще промени качествата на текста. А той е прекрасен!
Поздравления! |
]
Re: Слединфарктно от barona_36 (dendi38abv.bg) на 20.08.2010 @ 13:56:46 (Профил | Изпрати бележка) | Абе и теб си те бива. Пропуснал съм доста от твоите безсъници, но ще наваксвам...Барона |
Re: Слединфарктно от apostolicia на 21.08.2010 @ 11:04:15 (Профил | Изпрати бележка) | То и аз все се надявам да наваксам, ма нейсе:))))
Херцогинята:))))))))))))) |
]
Re: Слединфарктно от Markoni55 на 23.08.2010 @ 14:37:22 (Профил | Изпрати бележка) | нещо пак ме хванаха карастанчовите, та се върнах пак да ги го прочета, ей тъй за кураж и разтуха. Ма май по-вече за кураж. Яко е! Отрезвяващо някак. Ай стига съм се тръшкала, я по-лежерно и бойно. Кът ши съ мре - кво, сега е важно кви ши ги напилча! Сполай ти! |
Re: Слединфарктно от apostolicia на 25.08.2010 @ 11:43:32 (Профил | Изпрати бележка) | Като гледам, напилчваш ги едни карнавални и бални - кво по-хубаво от това! Я да се стегнеш, кви инфаркти, кви пет лева, аз го прескочих - верно, с малко зор, ама се прескача:))) |
] | |