автор: cappuccino

Една irc-приказка... в (не)реално време.



[22:57] Имало едно време
[22:58] едно цвете
[22:58] то било малко, ситно и нежно
[22:58] бяло, със зелени листа и много нежно стебло.
[22:59] Цветето мечтаело да порасне и да стане червена роза, като онази която било видяло върху шапката на една Дама, дошла на пикник с компанията си.
[23:01] Цветето протягало корени дълбоооко, дълбоко в земята за да изсмуче колкото се може повече
[23:01] минерали и да стане голямо и силно
[23:01] минерали и да стане голямо и силно
[23:01] и в същото време се протягало по цял ден
[23:01] за да улови
[23:02] колкото се може повече от слънчевите лъчи
[23:03] И успявало -
[23:03] с всеки ден ставало все по-голямо и силно, все по красиво и пищно.
[23:03] Ала било тъжно
[23:03] ...
[23:03] В ума му все още била онази роза...
[23:04] Онази, червената... със нежните листа, копринената панделка около стеблото
[23:05] и бодливото, назъбено листо
[23:05] .
[23:05] Цветето било влюбено, а както всички знаем - любовта боли.
[23:05] Ала то било едно смело цвете,
[23:06] което искало да се бори за любовта си
[23:06] и ето защо
[23:06] то ден след ден папкало минерали и се подлагало на слънчеви бани.
[23:07] Ала Дамата с роза на шапката си така и не се завърнала...
[23:08] Вместо нея, един ден на поляната спрял един малък минибус и от него наизлезли момчета и момичета на по 18-20 години, усмихнати, с китари и одеала, а едно от тях носело и хармоника
[23:08] :)
[23:08] Всички били весели и щастливи, само едно момче
[23:09] страняло малко от другите.
[23:10] Това момче било тъжно, защото момичето с хармониката не му се усмихвало.
[23:11] Той седял настрани, загледан в нея... Разсеяно протегнал ръка и откъснал Цветето
[23:11] Изправил се и се приближил до нея.
[23:11] Приклекнал, и докато тя импровизирала
[23:12] с някаква мелодия на
[23:12] Beatles
[23:12] на хармониката и поставил
[23:12] цветето в косите й.
[23:12] Тя спряла да свири за малко и му се усмихнала.
[23:13] Поуката от тази приказка е... че няма поука. Просто доставя малко радост, както едно малко полско цвете
[23:13] поднесено от ръката, която обичаме.