автор: anelim

Има мигове, които определят живота;
дават тон,
променят същността и посоката.
Има крачки,
с които стъпваш в мъглата,
има полети в пропаст,
възходи след бури
и симфонии осветяващи мрака...
Крачка по крачка
след Мига
слепешком изследваш живота.
И когато дълбоко в теб
прозвъни мисълта,
че Бог е дарил този миг,
този шанс – пътеводна звезда,
стръмното става път,
в мъглата се вижда посока,
стъпваш в празното
по невидим за другите мост...
И летиш,
летиш с криле подарени от Бога...