из записките на проф. Тара Понтьо
С различни етикети определят моралите: кодекси, права, правила, закони... но тези етикети са от езика на мъртвата логика.
На мъртво мислещите тези етикети изглеждат нормални и те биха били точни в една неподвижна вселена. Обаче вселената е изтъкана от живи организми, преплитащи се едно в друго, срещащи се и разделящи, с различни цели и предпочитания. Приемайки "добро" и "лошо" в една неподвижна вселена, авторите на тези "кодекси" свеждат живото до добре подредено мъртво. Да потърсиме справедливостта, а не правото, в езика на живото. Тогава основният въпрос на всяко едно действие е "Кой ще спечели, кой ще загуби". Опитът на Хамураби е да се комерциализира вендетата и благодарение на стабилната валута (овци, камили, коне) намалява безсмисленото взаимоизтребване. Но това не е достатъчно. С появяването на парите се обезсмисля кодекса му, понеже се появява правилото "Който има пари може да убива". Поправка на тази система е с правилото "Дай, за да ти дадат". Това правило запазва статуквото, но ограничава развитието на живото. За това и основното правило на етиката е "помогни на живото". И тук се появяват различни етики в зависимост от това, кое считаме за по-живо, кое не. Дървоцентричната етика счита, че дървото е по-живо, хомоцентричната - човека, инфектоцентричната - бактериите. Това, обаче, са само външни форми на живото, понеже дървото в човека е повече от човека в дървото, а пък бактериите в човека са повече от клетките му. Къде има повече живот? Единствено Вселената знае.