автор: patladjancho

Трета Глава

Ема закри очите си с ръка. Джейк беше направил същото. Тълпата от викащи и блъскащи се хора на входа го остави неподготвен.
Тогава Ханк реагира светкавично. Той скочи срещу тях като замахна към фотоапаратите им. Успя да счупи някои от тях. Тълпата отстъпи. Той се възползва да се провре към колата- дългата черна, лъскава лимузина паркирана отпред. Джейк бързо го последва. Беше прибрал пистолета си, но продължаваше здраво да стиска Ема за ръката. С лакътя на другата си ръка си проправи път до отворената от Ханк врата. Бързо сложи Ема първо и след това влезе след нея.
Потупването на Ханк по покрива даде знак на шофьора веднага да потегли.
Ема се приближи до най- далечният край на седалката и се сви там. Все още дишаше тежко. Успя да види Доминик съвсем за кратко, надяваше се да е успял да направи поне една- две добри снимки.
- Добре ли си? – попита я той.
Тя се извърна и го погледна удивена. Той изглеждаше съвършено спокоен, дори гласът му не издаваше, че точно преди две секунди бяха на косъм от смъртта, с насочени срещу тях цяла армия от оръжия! Що за човек бе той!?
Не можеше да се насили да се усмихне, дори и да искаше. Може би й трябваше минута да се съвземе. Само поклати глава.
- Да. – каза кратко и отново погледна надолу.
Джейк остана загледан в нея, малкото й тяло сякаш се губеше в черната кожа на седалката. Вече беше направил две дребни издънки днес. Щеше ли да направи трета, която да не е дребна?
- Карай към къщи, Конър! – нареди той, точно противното на това, което трябваше да направи. След това отново погледна към нея.
Тя нямаше вид на уплашена, но определено се беше затворила в себе си. Държеше погледа си далеч от него. Единствената й реакция от заповедта му беше бързо нервно преглъщане.
Стомахът му се присви. Ръката му мръдна към нейната без позволението му. Просто да докосне ръката й, да я подържи в своята…
Не, не можеше да го направи. Това беше глупост, да си мисли, че трябва да мисли на нея по по- различен начин…
Дръпна ръката си обратно, свивайки и двете си ръце силно пред гърдите си. Никакви грешки. Обеща си, че няма да прави никакви грешки, без значение колко минимални изглеждаха те. Ако хванеше ръката й щеше да поиска повече - още един незначителен допир, още едно движение по-близо до нея. Можеше да почувства това. Нов вид желание нарастваше в него, докарващо го до отхвърлянето на самоконтрола му. Невероятно, но той се замисли каква би била тя на вкус!
Никакви грешки.
Видя я, че сви ръцете си на сигурно място пред нейните гърди, и ги бе стиснала в юмруци, точно като него. За какво си мислиш? Умираше да й прошепне думите, но в колата бе прекалено тихо, за да не рискува дори и в този разговор да се провали с гласа си. Но незнанието за това, какво си мислеше тя за него в момента, го гризеше от вътре.
Сградите отвън оредяха, осветявайки тъмнината само малко. Напускаха границите на града. Тишината в колата започваше да става прекалено мъчителна.
През целия път Ема почти не мръдна, опитвайки се да намери начин да се справи със създалото се положение. Това, че се бе оказала в колата му, на път към къщата му не беше в предвиденото, не предполагаше, че нещата можеха да се развият по тази начин. Започна да обмисля план Б, задържайки стегнатата си, контролирана поза, както доколкото забеляза и той неговата.
Тя му хвърли бегъл поглед. Забеляза скования начин, по който той държеше тялото си, и се усмихна. Устните й леко се разделиха, а очите й изглеждаха пълни с топли покани.
Или навярно той виждаше това, което му се искаше да види. Усмихна й се в отговор, дишането й секна от тихо ахване и после се обърна бързо настрани.
Това влоши нещата. Джейк не знаеше мислите й, но внезапно беше убеден, че я бе разбрал правилно преди, и че тя искаше да я докосне. Тя чувстваше същото това желание точно както и той. Между нейното тяло и неговото, електричеството бръмчеше.
От време на време тя надничаше към него и електрическия поток му нанасяше силен удар с внезапен шок. Пътят мина по- бързо от обичайното и през цялото време Джейк имаше дузина различни спора със себе си докато минутите минаваха, разумността бореща се с желанието, докато се опитваше да оправдае това да я докосне.
Най- накрая колата спря и шофьора побърза да им отвори вратата. Нощният прохлад не направи нещата по- добре, сякаш атмосферата не се върна към нормалното. Дори стана по- силна, когато шофьора изчезна с колата и те останаха сами.
Отбягвайки погледа му, Ема погледна настрани. Сама не знаеше какво бе очаквала, но определено не беше това.
Челюстта й увисна. Залута се из ума си, чудейки се как да успее да я затвори.
Къщата беше вечна, грациозна и невероятна. Ема не можеше да откъсне поглед от нея. Беше боядисана в меко, обезцветено бяло, на три етажа, правоъгълна и с изключителни пропорции.
В тъмната нощ многобройно светлини омекотяваха формите й, осветявайки я от долу нагоре и обратно, сякаш беше музей.
Ема се огледа наоколо. Навярно шофьора ги беше докарал до задната част, защото от дясната страна се виждаше огромен басейн, разбира се, също осветен. Подводните светлинни лъчи гледаха към повърхността.
Малка мраморна площадка разделяше басейна от къщата. Там бяха разположени няколко шезлонга с чадъри и ниски масички.
След това беше къщата, започваща от пода със стъкла. Прозорците и вратите бяха перфектно широки, целите от стъкло. Ема онемя. После потрепери. Не беше способна да свали поглед.
Но стисна по- силно малката си чантичка, когато Джейк застана пред нея.
Той й се усмихваше едва забележимо.
- Да влизаме. – каза й, като нежно я поведе напред.
Отвътре беше дори още по-изненадващо, по-малко предвидимо от външната част. Беше много открито и много голямо, без излишни мебели. По обзавеждането, Ема не успя да разбере дали тук живее жена. Осветлението беше слабо и омекотено, но създаваше магична обстановка. Цялата атмосфера създаваше усещането, че никой не ползва нищо от обзавеждането, сякаш е непокътнато от десетилетия и стои тук просто така.
Никъде тя не видя други хора. Това я притесни малко. Обикновено той не беше сам, на близо винаги се навъртаха хората му. Но Ема не би се учудила ако в един момент от някъде изскочат горилите от днес.
Джейк я поведе нагоре към вторият етаж. Масивно стоманено извито стълбище доминираше в западната част на къщата. Изкачвайки се, тя плъзна ръка нагоре по сатенено гладкият хладен парапет. Цвета му сивееше леко, но блестеше, същият като цвета на пода. Стените, високият таван, лъскавите прозорци и мебелите бяха във вариращи, нюанси на бялото.
Те преминаха покрай една издигната част от пода до едно великолепно пиано, и отново всичко тук беше в светли тонове, които подхождаха на вътрешният вид на къщата.
Когато Джейк я въведе в огромната стая, Ема ахна. Това определено беше най- голямата домашна библиотека, която беше виждала! Книгите бяха подредени в редици върху дълги рафтове. Представляваха безкрайност от редове, един върху друг, все по- на високо и по- на високо.
Тук всичко беше в дърво и кожа. Рафтовете представляваха огромна дървена библиотека, заемаща стените от край до край, от пода до тавана. Единствено огромният прозорец беше незает. Той представляваше двойна врата, леко отворена и водеща към голяма тераса отвън. Белите завеси стигаха до пода. Ема беше изгубила дар слово.
Джейк я остави онемяла на входа и отиде да отвори вратите към терасата. След това мълчаливо се приближи до масичката с напитките и приготви две ниски чаши. Лицето му беше безизразно, Ема се загледа в него за момент. И тя долови, че той обмисляше нещо, прекалено погълнат от това. Дали се подготвяше за обясненията, които трябваше да й даде и които й беше обещал?
Тя не разбра. Защото на вратата се появи Ханк. Ема не разбра кога се беше появил, нито го беше чула. Едно съвсем леко постъргване по вратата зад нея накара Джейк рязко да вдигне глава. Остана загледан в него за кратко. След това се отдалечи от масата и тръгна към нея. Движенията му изразяваха сила и мощ, самият той загърнат в авторитета, с който явно бе роден.
Спря се на крачка пред нея и се наведе леко напред.
- Извини ме за момент. – каза й тихо, - Чувствай се удобно. – и излезе бързо и безшумно.
Тя остана сама. Въздъхна и отпусна рамене. После бързо се огледа. Стори й се изключително подходящ момент да действа с план Б. Сега беше навярно единствената възможност.
Допича на пръсти до масичката с напитките, където до преди малко той беше стоял. Остави чантичката си в страни и отново се огледа. После протегна ръка и отвори пръстена си над една от чашите. Белият прах се изсипа вътре. След това тя бързо посегна към бутилките върху масата. Избра нещо, което й се стори най- силно: скъпо отлежало уиски и сложи в двете чаши до половината. С треперещи ръце ги взе и двете, и излезе отвън на терасата.
Нощта беше хладна, но много приятна, идеална за напрегнатото й и сковано тяло. Ема се наведе напред като се допря до металният парапет. Къщата наистина беше невероятна, тя никога не беше предполагала, че тук някъде в тази част на града се намираше домът на Джейк Дилън. А още по- малко бе предполагала, че тя някога ще бъде в нея.
От тук се виждаше басейна, осветен и красив, в цялото си великолепие. От страни до него се намираше ниска едноетажна постройка със стени отново в стомана и стъкло. Висока двуметрова, мрежова ограда я делеше от една друга също толкова голяма и масивна сграда. Това Ема предположи, че е гараж, защото вратата й беше отворена и вътре имаше поне десетина коли. Различни автомобили, с различни размери, марка, модел, и цвят. Ема видя два черни джипа, една малка, двуместна синя кола, друга, която беше кабриолет, няколко мотора- пистови. Лимузината, с която пътуваха, също беше там.
Тя се скова. Господи, как щеше да излезе от тук? Как щеше да се върне? Огледа отново цялата къща и околността около нея. Всичко наоколо извън нея, потъваше в тъмнина. Тя се вцепени. Но паниката й нарасна, когато забеляза тъмни фигури на мъже да се разхождат по крайните параметри на къщата. Стори й се, че някои от тях носеха оръжие.
Не можеше да бъде! Какво беше направила? Сама беше влязла в капана! Ръцете й се разтрепериха отново и тя допря чашите до гърдите си. После отпи голяма глътка от чашата в дясната си ръка.
След като преглътна тежко, горещината почти веднага й подейства, попари я цялата. Уискито беше наистина добро и силно. Ема погледна към чашата в лявата си ръка. Не можеше да се познае, че беше на път да извърши това, което мислеше. Беше ли способна на нещо такова? Замисли се.
Но шума от бавните му стъпки зад нея не й позволиха да направи каквото и да било. Усети, че Джейк се приближи отзад, усети го доста близо. Почувства топлината на тялото му с гърба си, тръпки полазиха по него. Гърдите му почти се докосваха до нея.
Погледна надолу и видя, че е стиснал здраво с две ръце парапета от двете й страни, и отново се почувства като в капан. Дишането й спря, а стомахът й се присви още повече.
Тогава си сложи нежна усмивка на устните и бавно се обърна към него. Той все още държеше парапета от двете й страни. Не отстъпи назад, а напротив, наведе се още надолу към нея. Кръста й се опря отзад в желязото, но Ема не свали погледа си от него, остана с вдигнато нагоре лице. Прималя й, когато той премести погледа си върху устните й, задържа ги там за доста дълго време и Ема се усмихна с по- широка и съблазнителна усмивка.
Но въпреки спокойното си лице, вътрешно трепереше силно, сърцето блъскаше в гърдите й, незнайно защо толкова мощно. Колената й изведнъж бяха омекнали.
Той беше толкова огромен и голям, надвесен над нея, тялото му излъчваше невероятна сила. Беше свалил сакото си, сега стоеше пред нея по риза, разкопчана на гърдите и с навити до лактите ръкави. Ема не можа да се сдържи и плъзна поглед надолу по лицето му, през устните му, брадичката му. Мина още надолу по шията му, до ямката в основата й и се загледа там за момент. От това ръцете й се разтрепереха още повече и тя притисна двете чаши по- близо до себе си. После се притесни, когато той забеляза това и вдигна своята за да отпие една глътка. Тя не й стигна и реши да отпие още една. После, може би това не беше достатъчно и Ема реши да пресуши чашата до дъно. Вдигна я рязко нагоре и не остави нищо в нея.
Когато отново погледна към Джейк, той й се усмихваше с широка блестяща усмивка. Тя не можа да му отвърне по същият начин.
- Надявам се тази да не е за теб също. – посочи той към другата й ръка, посегна и я взе от нея. Вдигна я, и бързо я изпи на екс, както беше направила тя.
Ема остана за момент замръзнала на мястото си. Загледа го в очакване. Но не се случи нищо, най- малкото той не припадна.
Той й върна обратно празната си чаша и отново се наведе над нея. Тя не знаеше дали е от пиенето, но почувства някакъв импулс да се приближи по- близо до него. Тялото й само се допря до неговото, лицето й само се вдигна още по- нагоре. Гледаше го с готовност за всяко негово движение. Джейк се навеждаше все по- близо към нея.
Но когато устните му бяха на сантиметър от нейните, тя изведнъж се уплаши. Приклекна и се промуши под ръката му. Бързо влезе вътре и спря при масичката с бутилките.
Джейк рязко се обърна и я проследи с поглед. Главата му се завъртя. Тя изглеждаше съвършено красива. Роклята й стоеше изключително във всяко едно отношение. Със забележителният си външен вид и със стилът, с който се движеше, можеше да носи и износени парцали и пак щеше да е зашеметяваща.
Беше почти ядосан, че го напусна. Не беше имал достатъчно време с нея. Тя не можеше да си тръгне, не още.
Видя я да налива в двете чаши и отново се приближи зад нея. Този път ръцете му я намериха. Едната му ръка се промуши през кръста й и опря дланта си на корема й. Другата му ръка се вдигна леко към рамото й и пръстите му нежно помилваха белега от падането й днес в парка. Устните му ги последваха. Джейк изстена. Аромата й го побъркваше!
Ема би припаднала моментално, ако той не я държеше. Не го беше очаквала толкова бързо зад нея. Но когато лицето му се зарови отзад във врата й, отмятайки косата й настрани, тя тотално загуби равновесие. Наклони се назад и се облегна на него. Не можа да си обясни тръпките, които преминаха по цялото й тяло и дишането, което изведнъж се беше учестило…да не би да беше объркала чашите!?
Това я стресна и тя отвори рязко очи. Обърна се към него, като постави длан на корема му.
- Джейк! – каза само и усети мускулите му да се стягат под ръката й.
Той издиша. И после дишането му се ускори. Никога не я беше чувал да изговаря името му преди. Харесва му начина, по който звучеше на устните й.
И вече беше безсилен срещу себе си да спре. Бързо се наведе над нея и срещна устните й със своите. Това, което почувства го свари неподготвен. Сякаш някаква свръх ударна вълна се разби в него. Тя беше невероятно чувствена, устните й невероятно нежни и топли. Те се раздвижиха срещу неговите и тръпката, която предизвикаха в цялото му тяло го накара да се самозабрави.
Не беше сигурен, но му се стори, че се случваше нещо голямо с него, нещо трудно за контролиране, емоции по- силни от него. Ръцете й се вдигнаха и се увиха около врата му, тялото й се притисна в неговото. И тогава той се уплаши наистина. Повече за нея, от колкото за себе си.
- Не! Спри! – издиша той учестено и се вгледа в очите й, - Това е грешка. Ти трябва да стоиш далеч от мен.
Но тя сякаш не го чу. Надигна се на пръсти и отново намери устните му, ръцете й отново се обвиха около врата му. Тялото й се допря още по- плътно до неговото и го подбутна далеч от масата. Когато Джейк разбра на къде го водеше тя, не направи нищо за да я спре. Това му харесваше, искаше го. Хареса тялото й, опряно в неговото и се почувства безсилен да се откаже сега. Беше спряла точно пред големият кожен диван. Ако тя продължаваше така, само след секунда той вече нямаше да може да се спре.
- Аз не съм подходящ за теб. – каза й той, като я застави да го погледне в очите.
Тя беше прекалено настоятелна. Ръцете й обхванаха лицето му и го задържаха така за момента на сантиметър от нейното. Очите й гледаха право в неговите, устните й бяха полуотворени и леко влажни, дишаше тежко и сякаш не можеше да се успокои. Стори му се, че за момент искаше да му каже нещо.
После изведнъж тя се завъртя като го заобиколи и той се озова между нея и дивана. Трябваше й едно леко побутване по гърдите му и той вече се намираше проснат под нея. Кожената тапицерия изскърца под тежестта им.
Видя я надвесена над него. Като ангел! Усмивката й беше хипнотизираща и примамлива. Невероятно, но той искаше отново да опита вкуса й!
Понечи да вдигне ръце нагоре към нея, за да я придърпа надолу към себе си, но изведнъж ръцете му станаха тежки, сякаш оловни. Незнайно защо лицето й се замъгли над него и изчезна…
Ема остана за момента така върху него, взирайки се в масивните му гърди. Беше убедена, че той диша, но изведнъж в един момент се притесни да не би да го убие с това. Явно питието имаше ефект. Той лежеше неподвижно отпуснат със затворени очи на дивана.
Но едва след няколко минути тя се размърда. Беше прекалено уплашена за да остане тук вече.
Приближи се до бюрото, разположено на няколко метра пред дивана и мина от другата му страна. Не знаеше какво точно да търси, но все се надяваше да й попадне някаква важна информация. Започна да отваря чекмеджетата едно по едно и да тършува сред документите в тях.
Толкова се изненада от това, което попадна в ръцете й, че едва не извика на глас. Притисна силно треперещата си ръка към устата си, гледайки невярваща. В първият момент не можеше да повярва. Всички тези документи й бяха много познати. Написаното в тях вече се беше случило. Нещо повече- тя знаеше подробно за всичко, което беше описано на тях, с най- малки подробности, като се започне от имена, дати, събития.
На първите две страници много ясно и с най- малки подробности беше описан подробен протокол от срещата на президента с руският посланик. Ема си спомняше за това много добре, защото беше свързала тази новина с Джейк Дилън. Ето го доказателството.
В друг раздел на документа откри имена на чужденци и цялостни данни за тях- години, адреси, телефонни номера, образование, професия, и семейно положение. И ахна, когато прочете написаното най- отдолу! Всички тези хора бяха бегълците, задържани на южната граница преди време.
Бързо остави папката и взе втора. Там, на първият лист имаше заключение на експертна комисия за някакво лабораторно изследване. И списък със съществуващи съставки. Веднага разбра по списъка, че ставаше въпрос за силни наркотици и упойващи вещества.
На втората страница бяха написани количества, вида и местата, където са открити. По нататък се съдържаше списък със заглавие “Тайни складове” и на него десетина адреса в околията, вероятно местата, където се съхраняваха наркотици.
По нататък имаше пояснение, дълго няколко страници, но Ема не го прочете, само прокара поглед по него, като доста често срещна думата Мексико. Нямаше нужда да мисли дълго, това определено се отнасяше за наркотиците от Мексико.
В другите папки откри още все познати неща. За взрива в метрото и квитанции за изплатени суми на определени хора. За срещата на дипломатическата делегация, която мина на върховно ниво. Пишеше още и за някакви протести…
Но най- накрая, в една от следващите папки, замръзна, когато срещна името на Алек. Тя преглътна и бързо претърси написаното. Споменаваше се за някакви пратки с оръжия, цени и оферти, както и снимки на оръжия към всяка цена. Ема видя още някакви пароли с подписа на Алек. Всичко беше идентично, тя познаваше този подпис.
Това я накара да потрепери, по гърба й полазиха тръпки. Вдигна очи към Джейк, той лежеше неподвижно с нереалните си размери на дивана, изглеждаше като мъртъв.
Ема се уплаши, сега още повече, когато вече беше открила доказателства за тайният му бизнес. Не се учуди, че откри името на Алек там, тя се намръщи, бяха си лика прилика.
Бързо събра всички документи в себе си, мина покрай масичката за да си вземе чантата и се запъти на пръсти към вратата. Нямаше идея как ще се измъкне.
Преди да излезе, за последно се спря, като се обърна за да погледне към дивана. Мъжът все още лежеше отпуснат и неподвижен. В този момент можеше да го съжали, с него бе свършено. Може би щеше да отиде в съда и да му се изсмее в лицето, когато го осъдят на доживотен затвор.
После се обърна и излезе като затвори вратата. Не срещна никой на коридора, къщата бе тиха и почти тъмна. И все пак сигурно беше около два, три сутринта. Така беше по- добре. Молеше се само да не срещне онази горила Ханк. Не знаеше какво щеше да му обяснява…
Слезе по стълбите и се запъти към изхода, трябваше да стигне до гаража. Идеята й беше да си вземе една от колите му.
Но когато излезе в тъмното и мина покрай басейна внезапно се спря. Пред нея на десетина метра стоеше някакъв мъж в черен костюм и шапка, пушеше цигара доста бързо и нервно, облегнат на високата мрежа. Като я видя се стресна, изправи се и скри цигарата зад себе си.
- Извинете, мадам! Няма да се повтори.
Едва тогава Ема го позна, това беше шофьора на лимузината. Тя въобще не разбра за какво говори той, но не направи нищо в първият момент, очаквайки, че той ей сега ще извика някой от охраната.
Но той й се поклони.
- Мога ли да ви помогна с нещо, мадам?
Ема се поколеба, но не се обърна назад.
- Всъщност да. Трябва бързо да стигна до някъде.
- Разбира се! Ще ви откарам. – съгласи се той, - Господин Дилън ще ви придружи ли?
Тя отново се поколеба.
- Не. Той всъщност ме очаква да се върна. Затова трябва да свърша работата си бързо.
- Аз съм на ваше разположение, мадам. – усмихва се шофьора и бързо дръпна от фаса, преди да го стъпче под обувката си. – Извинете, лош навик. Все не мога да ги откажа. – Тогава се запъти към колата в гаража за да й отвори вратата.
Ема седна бързо и се огледа, никой не видя, въпреки, че очакваше от къщата всеки момент да изскочат хора, преследващи я, открили упоеният си шеф и установили кражбата й, за да я линчуват. Но въпреки, че за сега всичко беше тихо и спокойно, Ема все още не можеше да се отпусне. Уплаши се, че от шума на двигателя някой може да чуе, но не стана така, отново нищо.
Затова се облегна назад на седалката и изпусна шумно въздух, когато лимузината напусна пределите на огромната къща и се отдалечи.
- Не съм ви виждал тук преди. С господин Гарет ли работите? – попита я той отпред от мястото си, гледайки я в огледалото за обратно виждане. Явно беше видял папките в ръцете й.
- Да, с Гарет работя. – потвърди тя, въпреки, че си нямаше ни най- малка идея кой беше Гарет.
- Но сигурно сте негова секретарка или нещо подобно. И идвате тук по изключение. Защото тук идват повече господа, от колкото дами. – изтъкна той.
Ема се заинтригува. Любопитството я прободе. Трябваше да разприказва шофьора.
- Да, по изключение съм тук тази вечер. Трябваше да взема едни документи от господин Дилън. – каза, заобикаляйки истината, - По- рано не можах, а утре сутрин имам полет. – излъга последното.
- И вашата не е лесна. Ще успеете ли да си починете? Ще трябва да ви връщам обратно!
- Ще успея, благодаря! Ще спя в самолета. Работата си е работа.
- И господин Гарет все това повтаря. – засмя се той.
Ема също се засмя, но доста нервно.
- Да, от него съм го научила. – отговори му тя. Не можеше да повярва, че нещата се развиваха толкова добре.
- И аз това повтарям на жена си всеки ден, ама тя “ Напусни” , та “ Напусни”. “ Не знаеш за какви хора работиш, все са в криминалните новини” . – изрецитира той жена си, - А аз все й обяснявам, че не е вярно. Хората са важни, от висшите среди. С документи работят. Пък и такива пари няма да намеря никъде другаде.
- Бизнесът е трудно нещо, но пък добре се отплаща. – застъпи се тя.
- Така си е. – съгласи се той, - Е, сега. Може и да съм видял или подочул това онова, но работата ми не е да си вра носа там, където не трябва…
- Какво сте… подочул? – попита го веднага Ема.
Очите му се вдигнаха към огледалото за обратно виждане за да я погледне.
- Е, нищо. – повдигна рамене той. – Може и да съм чул някой, друга дума, и то само от господин Макс, от никой друг. Но той си е такъв. Все за пушки и мотори приказва. А какъв мотор има само!? Не е истина! – запали се той. – Знаете го, нали?
Тя поклати глава.
- Разбира се! – опита се да си придаде неговият ентусиазъм. – Как може да не го знам!? Но да си призная, страх ме е от мотори.
Шофьора се засмя.
- То човек наистина да го е страх от такъв мотор като на господин Макс! Изстрелва се като светкавица – обобщи той, - Ето защо той си няма проблеми с журналистите. А и не движи много по такива важни места, където има само известни хора.
- А господин Дилън?
- На Господин Дилън явно му е най- тежка работата. Той все е зает. Или ще е на среща с някакви изискани господа, или ще пътува в чужбина. А като се затвори в кабинета си, по цял ден работи. Кармен ми каза, че тогава й е забранено да се доближава там.
- Съжалявам, но мисля, че не познавам Кармен. – каза Ема.
- О, Кармен се грижи за къщата и за кухнята. Не й е лесно с тези момчета. Добре, че и петимата постоянно пътуват. Особено Хенсън и Дуейн.
Ема замълча като се замисли за кои момчета по- точно говореше той. Много искаше да разбере още подробности, но знаеше, че сега нямаше време.
Лимузината влезе в главната артерия на града. По това време на нощта нямаше много движение.
Раменете му се повдигнаха.
- Къде искате да спра? – попита я.
Ема не отговори веднага, замисли се, чудейки се за вариант.
Даде името на един хотел в южната част на града, искаше да е възможно по- далеч от редакцията. Когато след десетина минути той спря, Ема му каза, че ще се върне след тридесет минути.
Бързо влезе в хотела и се регистрира под името Кейт, това, с което Джейк Дилън я познаваше. Знаеше, че тук не изискваха задължително кредитна карта при регистрацията, затова бе избрала да дойде точно тук. Плати в брой за една нощ, но не се качи в стаята си, а мина през фоайето и излезе от входа от към другата улица. Той минаваше през един ресторант с лятна градина. Там извади телефона от чантичката си и го включи. Бързо набра номера на Доминик.
- Ема!? Къде си? Господи, умрях от страх! – започна той първи, гласът му беше разпален.
Тя му даде името и адреса на хотела и от къде да мине за да я вземе, като му обясни да не паркира колата си пред главният вход, знаеше, че там я чака лимузината и шофьора ще я види.
След десет минути Доминик пристигна и когато тя вече беше в колата му, най- накрая си отдъхна. Той веднага потегли отново.
- Успя ли? Взе ли ги?
Тя се облегна назад на седалката и затвори очи. Все още ги стискаше здраво в ръцете си.
- Да. Не знаеш колко страшничко беше! Тези са цяла мафия…!
- Стигаше ми само да видя охраната. – каза Доминик и зави по една от улиците, към печатницата, - Тези с какво се хранят?
Ема отвори очи и се обърна към него.
- От къде събра такава тълпа? – попита го тя, - Не очаквах повече от един, двама.
- Ох! Не знам… Надявам се да не се окаже проблем. Не се ядосвай…
- Защо да е проблем?
Той я погледна учудено.
- Не видя ли, че не бяха само нашите от електронният отдел? Съобщението ми е било прочетено от всички, които са били между шест, и шест и десет пред компютъра във вътрешният отдел…
- Какво!?
- Не знам как е станало. Аз го пратих само на нашите колеги. Тайните съобщения вече на са това, което бяха. Разсекретяват ги за секунди с новите мощни компютри. Тц, Тц, Тц! – заоправдава се Доминик, цъкайки, - Сега е много вероятно утре всички да осъмнем с теб и Джейк Дилън на първите си страници…
Тишина за момент. Тя го зяпаше ужасена.
- Не… не, не може да бъде! – запъна се. – Какво си направил, Доминик? Не може да бъде! Ще те убия! – разпали се срещу него.
- Аз ти помагам, Ема! – защити се той, - Направих само това, за което се бяхме уговорили. Свърших си работата. От къде да знам, че и други ще го прочетат…
- Не. Този път помощта ти е безсмислена след като си допуснал и останалите медии да се докопат до съобщението ти. Сам каза, че ползваш секретен код. Как тогава нещо се е объркало. Не ме карай да се съмнявам в професионализма ти, Доминик! Или още по- лошо, когато Остин разбере, край с теб.
- По дяволите…
- И нещо повече дори. Ти направо ме хвърли на акулите! Край и с мен! Разбираш ли!?
- Остин няма да позволи нещата да излязат извън контрол…
- Не се заблуждавай. Той и без това ми е вдигнал мерника напоследък.
- Ще му обясним. Аз ще говоря с него.
Тя се изсмя нещастно.
- Не си го виждал ядосан. Повярвай ми. Няма да ти се иска да си наблизо, когато побеснее.
- Съжалявам. Нямаше как да те предупредя. Телефона ти стоеше изключен, не можех да ти се обадя. А представяш ли си да реша да вляза при теб?! Първо нямаше да ме пуснат, и второ, как щеше да ти обясня пред Дилън.
- Можеше да измислиш нещо. Трябваше да измислиш нещо! Беше длъжен. – обвини го Ема, - Как си посмял да оставиш нещата така. Допусна да изляза от онова свърталище на престъпни мутри само за да се натреса на сган от загладнели и очакващи хищници, без да подозирам каква ще ме изкарат утре пред целият свят.
Доминик наближаваше печатницата на вестника. Той сви в дясно по една от улиците.
- Но все пак доказателствата са у теб. Остин би трябвало също да е доволен. Това не е ли достатъчно да го умилостиви? Статията за Джейк Дилън ще е фурор. – каза, докато паркира до входа и угаси двигателя. – Хайде, излизай да вървим за да си довършим започнатото. Важното е какво ние ще напишем. Все ще измислим нещо!
Ема разтри слепоочията си.
- Господи! – изстена тя, - Нямаш си на идея какви ще са последствията, нали?
- Не. – отговори й преди да изскочи навън от колата.
Тя остана сама, но не излезе веднага, преглътна и отново затвори очи, облягайки се назад.
- Аз също. – каза печално, почти недоловимо в тишината.
Джейк Дилън с пистолет в ръка и тя, Ема Дарси, плътно до него, излизащи от най- известният и скъп ресторант в града. Клюките щяха да плъзнат, жълтата преса щеше да полудее. Цялото пространство щеше да се напълни с всякакви лъжи и измислици за тях. Какво по- лошо от това? Дори обясненията пред Остин нямаше да са толкова мъчителни, от това което я очакваше утре.
И не можеше да направи нищо за да спре бурята, която се задаваше! Какво значение имаше вече дали ще публикува своята статия? Само щеше да очерни името си още повече.
Представи си статията си във вестника с всички доказателства, уличаващи Джейк Дилън като един от най- големите престъпници, замесен в търговията с оръжия и наркотици, пране на пари и трафик на хора. И после си представи заглавията на останалите вестници с тяхната снимка от ресторанта тази вечер.
Направо прималя на седалката. Това автоматично я отвеждаше в класацията на замесените в този бизнес. Що за човек беше този, който размахваше свободно оръжие с такова спокойствие под носа на всеки!? И въобще не му пукаше дори!? Престъпник, убиец, човек от подземният свят. Хората не гледаха с добро око на такива личности.
Нищо чудно, че Алек Бойл си другаруваше с Джейк Дилън. Това не трябваше да я изненадва. Ема заподозря, че Алек е собственик на ресторанта в момента, в който видя Вини тази вечер там. И естествено Дилън често вечеряше там. Разбира се, нали имаха общ бизнес!
А тя беше в компанията на всички тях! Знаеше, че няма да й се размине никак лесно…